Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Как, след като получил вестта, крал Артур пристигнал в Доувър, дето го чакал сър Мордред, за да му попречи да слезе на брега, и за смъртта на сър Гауейн

И тъй, скоро след като сър Мордред отишъл в Доувър с войнството си, пристигнал крал Артур с голям флот от кораби и галери. Ала сър Мордред вече чакал там, за да попречи на собствения си баща да стъпи на земята, чийто крал бил.

И пуснали в морето големи и малки кораби, пълни със славни воини, и започнала люта сеч, та много благородни рицари били погубени и не един храбър барон загинал и от двете страни.

Ала крал Артур се бил тъй храбро, че никакви рицари не могли да му попречат да слезе на брега, а неговите воини безстрашно го последвали. И тъй, те слезли на брега пряко волята на сър Мордред и цялото му войнство, отблъснали го и обърнали и него, и войнството му в бягство.

И когато тази битка свършила, крал Артур наредил да погребат мъртвите му воини. Тогава намерил благородния сър Гауейн полумъртъв на една голяма лодка. И когато сър Артур научил, че сър Гауейн е толкова зле, отишъл при него и там в извънмерната си скръб кралят прегърнал сър Гауейн и на три пъти надал в несвяст. И като се съвзел, той рекъл:

— Уви, сестрин ми сине, ти, когото обичах най-много на света, сега лежиш тук, няма вече радост за мен, племеннико мой сър Гауейн. Ала чуй да ти разкрия душата си: най-голямата ми радост бяхте ти и сър Ланселот, към вас бях най-привързан, а сега ви изгубих и двамата, затуй престана вече цялото ми земно щастие.

— Вуйчо мой крал Артур — рекъл сър Гауейн, — трябва да знаете, че последният ми час е настъпил, и то поради собствената ми прибързаност и непреклонност. Ударен съм върху старата рана, която ми нанесе сър Ланселот, и чувствам, че от нея ще умра. И ако сър Ланселот бе останал при вас, тази злощастна война нямаше да започне, а за всичко туй причината съм аз, тъй като сър Ланселот и неговият род със своята храброст държаха в покорство и страх злостните ви врагове. И сега — рекъл сър Гауейн — вие горко ще жалите, че сър Ланселот не е тук. Ала аз, уви, не желаех да се помиря с него и затова ви моля, добри ми вуйчо, да ми дадете хартия, перо и мастило, та със собствените си ръце да напиша писмо на сър Ланселот.

И тогаз донесли хартия и мастило и крал Артур попривдигнал изнемощелия Гауейн, който вече бил изповядал греховете си. И ето какво написал той, както разказва френската книга:

„На теб, сър Ланселот, цвят на благородното рицарство и най-славния от всички мъже, които познавам и за които съм чувал, аз, сър Гауейн, син на крал Лот от Оркни и сестрин син на благородния крал Артур, изпращам привет и ти известявам, че на десетия ден от месец май бях ударен върху старата рана, що ти ми нанесе край град Бенуик, и поради тази рана, нанесена от теб, настъпи смъртният ми час. Искам целият свят да знае, че аз, сър Гауейн, рицар на Кръглата маса, сам потърсих смъртта си и вината не е твоя, а аз сам станах причина за нея. Затуй те моля, сър Ланселот, да се върнеш в това кралство, да намериш гроба ми и да се помолиш за душата ми. И на същия този ден, в който ти пиша, бях смъртно ударен по същата рана, що ми нанесе твоята ръка, сър Ланселот, от ръката на по-благороден мъж не бих могъл да умра.

И още, сър Ланселот, моля те, заради привързаността, що съществуваше някога помежду ни, не се бави, а се върни час по-скоро през морето тук, за да можете ти и твоите благородни рицари да спасите този велик крал, който те посвети в рицарство, моя господар Артур, тъй като се намира в смъртна опасност от злобата на онзи подъл предател и мой едноутробен брат сър Мордред. Той се е коронясал за крал на Англия и искал да се венчае за моята господарка кралица Гуиневир и щял да го стори, ако тя не се скрила в Лондонската кула. И тъй, на десетия ден от месец май моят господар Артур и всички ние слязохме на Доувър и обърнахме в бягство онзи подъл предател сър Мордред. И тук ми се случи, че бях ударен върху нанесената от теб рана. И на същия този ден е написано това писмо собственоръчно от мен само два часа и половина преди смъртта ми и подписано с кръвта на сърцето ми. И, моля те, най-славни рицарю на света, ела на гроба ми.“

Тогава сър Гауейн и крал Артур заплакали и изгубили свяст. И като дошли двамата на себе си, кралят накарал сър Гауейн да приеме последно причастие. После сър Гауейн помолил краля да повика отново при себе си сър Ланселот и да го почита над всички други рицари.

И по пладне сър Гауейн предал Богу дух. И кралят наредил да го погребат в един параклис в Доувърската крепост. Там и днес може да се види черепът му и раната, нанесена му в двубой от сър Ланселот.

Скоро след това известили на краля, че сър Мордред е готов за нова битка при Барнъм Даун[1]. И на сутринта кралят настъпил към него и там станало жестоко сражение, та много воини паднали убити и от двете страни, ала най-подир войнството на сър Артур надделяло, а сър Мордред избягал с хората си към Кентърбъри.

Бележки

[1] Възвишение, недалеч от Кентърбъри.