Томас Малори
Смъртта на Артур (415)

Глава 7

Чуден разказ за цар Соломон и жена му

— Тази нощ Соломон останал с малка дружина близо до кораба. И като заспал, сторило му се, че от небето се спуснал сонм ангели и стъпили на кораба. И един ангел носел в сребърен съд вода, та поръсил с нея целия кораб. Сетне отишъл при меча и написал някакви думи на дръжката му, а след това написал на носа на кораба следните думи: „Човече, преди да стъпиш тук, изпитай дали си изпълнен с истинска вяра, защото аз съм Вярата и Упованието.“

Като видял този надпис, Соломон се смутил и не посмял да пристъпи ни крачка, а се отдръпнал назад. Тогава корабът се отделил от брега и отплавал в морето с такава бързина, че Соломон скоро го изгубил от погледа си. И в миг един тих глас му пошушнал: „Соломоне, последният рицар от твоя род ще почива в това ложе.“ Тогава Соломон отишъл и събудил жена си, та й разказал какви чудеса се случили с кораба.

По-нататък в историята се разказва как тримата другари дълго време не сваляли поглед от ложето и трите вретена, та най-подир се убедили, че не са обагрени отгоре, а са такива по природа. Сетне повдигнали плата, що покривал пода, и намерили под него скъпа кесия. Тогава Персивал я взел и намерил вътре свитък, и като го прочел, разбрал всичко за вретената и за кораба, отгде е и от кого е построен.

— А сега — рекъл Галахад, — къде ще намерим благородната дама, която трябва да изплете нов ремък за меча?

— Любезни сър — рекла сестрата на Персивал, — не се чудете, ала божията милост е отредила аз да направя такъв ремък за меча, какъвто му подхожда.

И тя отворила едно ковчеже и извадила отвътре ремък, изплетен от златни нишки, целия украсен със скъпоценни камъни и със златно преждило.

— Вижте, господари мои — рекла тя, — ето ремъка, на който трябва да виси този меч. И трябва да знаете, че той почти целият е изплетен от моята коса, която твърде ценях, додето живеех сред миряните. Ала като узнах, че Бог ми е отредил тази висока чест, отрязах косите си и направих от тях този ремък в името божие.

— Благословен да е часът, когато ви срещнахме — рекъл сър Борс, — защото ни избавихте от големи беди, които бездруго щяхме да изпитаме, ако не бяхме узнали туй, що ни разказахте.

Тогава благородната дама отишла и сложила ремъка на меча.

— А сега — рекли тримата другари — открийте ни как се нарича този меч и какво е името му?

— Чуйте добре — рекла тя, — тъй като името му е Мечът с чудния ремък. А ножницата се нарича Ножницата на кръвта, защото никой, в чиито жили тече кръв, не ще види онази страна от ножницата, която е изработена от дървото на живота^[1]. — После се обърнала към Галахад и му рекла: — В името на Иисуса Христа, моля ви да препашете този меч, за който толкоз много люде в страната Логрис са мечтали.

— Ще се опитам да взема този меч — рекъл Галахад, — за да ви дам смелост, ала трябва да знаете, че не съм по-достоен за него от вас самите.

И той здраво обхванал дръжката на меча с пръстите си, а девицата опасала ремъка на кръста му.

— Сега и да умра, не ще жаля, тъй като съм една от най-честитите девици на света, защото посветих най-достойния рицар на земята.

— Девице — рекъл Галахад, — вие сторихте за мен толкоз много, че до сетния си ден ще бъда ваш рицар.

После те напуснали този кораб и се качили на другия.

И начаса вятърът бързо ги понесъл по морето. И дълго щели да странстват тъй, ала нямали храна. И ето че по волята божия на следната сутрин стигнали край един замък, наречен Картелойз, който се намирал в земите на Шотландия.

И като влезли в залива, благородната дама им рекла:

— Господари мои, над този замък властват такива люде, дето узнаят ли, че сте от двора на крал Артур, тозчас ще искат да ви погубят.

— Девице — отвърнал Галахад, — онзи, що ни избави от скалите, ще ни избави и от тях.