Томас Малори
Смъртта на Артур (211)

Глава 15

Как крал Артур бил заведен в Гибелната гора и как сър Тристан му спасил живота

Сега ще чуете как по вина на една дама крал Артур се озовал в Гибелната гора, която се намира в Северен Уелс. Името й било Анаур и тази дама се явила при крал Артур в Кардиф и с любезни думи и щедри обещания го накарала да иде с нея в Гибелната гора. А тя била голяма магьосница и от дълго време любела крал Артур и понеже искала да го примами в ложето си, дошла в неговите земи.

И когато кралят потеглил с нея, много от рицарите му, щом видели, че го няма, тръгнали да го търсят — и сред тях били сър Ланселот, Брандил и мнозина други. И като го завела в кулата си, тя пожелала той да легне с нея. Тогава кралят си спомнил за съпругата си и не се съгласил въпреки всичките й магии. И за да си отмъсти, тя всеки ден го изпращала в гората, дето били рицарите му, та дано бъде убит, защото, като разбрала тази дама, че не може да го прелъсти, опитала се с коварство да погуби крал Артур.

Тогава Владетелката на езерото, която била благоразположена към крал Артур, научила чрез вълшебствата си, че го заплашва смъртна опасност. И затова тази Владетелка на езерото, наричана още Нимю, отишла в гората да търси сър Ланселот или сър Тристан, за да помогнат на крал Артур, тъй като знаела, че на този ден крал Артур ще бъде убит, ако не му помогне един от тези двама рицари. И яздила тя насам и натам из гората, додето най-подир срещнала сър Тристан. И щом го видяла, тозчас го познала.

— О, господарю мой сър Тристан — рекла тя, — добре, че ви срещам. Да бъде благословен часът на срещата ни, защото днес, преди да изтекат и два часа, ще се извърши най-подлото дело, което някога е извършвано на тази земя.

— О, любезна девице — рекъл сър Тристан, — мога ли да предотвратя злото?

— Елате с мен — отвърнала тя, — и то колкото може по-бързо, тъй като ще видите най-достойния рицар на света в тежка неволя.

Тогаз сър Тристан рекъл:

— Готов съм да се притека на помощ на такъв благороден мъж.

— И знайте, че той не е никой друг, а самият благороден крал Артур — рекла Владетелката на езерото.

— Опазил Бог той да изпадне в такава беда — отвърнал сър Тристан.

И тъй, препуснали те с все сила и стигнали до неголям замък с кула, а пред замъка съгледали един рицар без кон да се сражава срещу двама рицари. И видял сър Тристан как най-подир двамата повалили самотния рицар и единият от тях му свалил шлема, за да го убие. И тогава лейди Анаур взела в ръка меча на крал Артур и замахнала да му отсече главата.

Втурнал се в миг сър Тристан насреща им със страшна сила и завикал:

— Изменнице, изменнице, спри!

И тозчас сър Тристан пронизал през тялото единия рицар и той паднал мъртъв, а после се хвърлил към другия и го посякъл на две.

А в туй време Владетелката на езерото викала на крал Артур:

— Не оставяйте тази коварна изменница да избяга!

Тогаз крал Артур я настигнал и със същия меч й отрязал главата, а Владетелката на езерото я взела и я закачила за косите на предния лък на седлото си.

Сетне сър Тристан довел коня на крал Артур и двамата поели заедно на път, ала преди това заръчал на Владетелката на езерото да не разкрива името му. И когато кралят яхнал коня си, благодарил от сърце на сър Тристан и пожелал да узнае името му, ала той не му отговорил, а казал само, че е беден странстващ рицар. И тъй, сър Тристан яздил с краля, додето срещнали един от неговите рицари.

И ето че не след дълго срещнали сър Ектор де Марис, ала той не познал нито крал Артур, нито сър Тристан и пожелал да се сражава с един от тях. Тогава сър Тристан препуснал напред и го повалил от коня с първия удар. Сетне се приближил отново до краля и рекъл:

— Господарю, ей там лежи един ваш рицар, той може да ви придружи. И вярвам при друг случай ще разберете, че това, което сторих за вас, бе сторено от желание да ви служа.

— Рицарю — рекъл крал Артур, — кажете ми кой сте!

— Друг път — отвърнал сър Тристан.

И с тези думи си тръгнал, като оставил крал Артур и сър Ектор заедно.