Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Как един рицар довел на сър Галахад кон и му заръчал да се прости с баща си сър Ланселот

И случило се, че веднъж в понеделник двамата стигнали на брега край една гора, дето имало кръстопът. И видели там рицар в бели доспехи, който водел с дясната си ръка бял жребец. Приближил се той до кораба, поздравил двамата рицари в Името Господне и рекъл:

— Сър Галахад, достатъчно дълго странствахте с баща си. Затуй слезте сега от кораба, яхнете този кон и вървете там, дето ще ви заведат приключенията за Светия граал.

Тогава Галахад отишъл при баща си, целунал го нежно и му рекъл:

— Любезни и мили татко, не знам дали ще ви видя пак, преди да съзра тялото Христово.

— Заклевам ви — рекъл Ланселот, — молете се за мен на Всевишния Отец, та да не обръща лик от своя верен служител.

Сетне Галахад възседнал коня и тогава се чул глас, който рекъл:

— Помнете да вършите добри дела, защото не ще се видите вече до деня на Страшния съд.

— Ах, синко Галахад — рекъл Ланселот, — щом се разделяме, за да не се видим вече, ще моля Всевишния Отец да закриля и двама ни.

— Сър — отвърнал Галахад, — ничия молитва не ще възрадва Бога като вашата.

И с тези думи Галахад навлязъл в гората. Тогава се вдигнал вятър и тласкал кораба, та го носил повече от месец по морето, а Ланселот рядко спял и все се молил Богу да му открие тайнството на Светия граал.

И случило се веднъж, че към полунощ стигнал западната стена на хубав и богат замък и видял портата откъм морето да зее отворена без друга стража освен два лъва, които пазели пред вратата. А луната светела ярко. И тозчас Ланселот чул глас, който рекъл:

— Ланселот, слез от този кораба и иди в замъка и там ще постигнеш много от туй, що възжела.

Тогава той изтичал при доспехите си и се въоръжил, а сетне тръгнал към портата. И като видял лъвовете, посегнал към меча си да го изтегли. Ала ето че ненадейно се явило едно джудже и тъй силно го ударило през ръката, че мечът паднал от дланта му. Тогава чул глас, който му рекъл:

— О, недостойни и слабоверни човече, защо се уповаваш повече на собственото си оръжие, нежели на своя създател? Знай, че този, на когото си се посветил да служиш, ще те съхрани по-вярно от доспехите.

Тогаз Ланселот рекъл:

— Преблаги Отче Иисусе Христе, благодаря ти, че във великата си милост ме упрекна за прегрешенията ми. Сега разбирам, че не си отвърнал лик от твоя слуга.

И с тези думи вдигнал меча си и отново го прибрал в ножницата, а сетне сторил кръстен знак върху челото си и тръгнал към лъвовете. И те сякаш искали да се нахвърлят и да го разкъсат, ала той минал край тях невредим и се отправил към главната кула на замъка, дето всички спели.

Тогава Ланселот влязъл вътре в пълно въоръжение, тъй като всички порти и врати били отворени. И най-подир стигнал пред едни покои, чиято врата била затворена, и той посегнал с ръка да я отвори, ала не успял.