Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 66

Как сър Паломид се сражавал със сър Галиходин и после със сър Гауейн и повалил и двамата

Тогава оръженосецът си отишъл и предал думите му на сър Галиходин. И той вдигнал щит и насочил копне, а същото сторил и сър Паломид. И като връхлетели един връз друг, Паломид ударил Галиходин с такава сила, че го повалил на земята заедно с коня. И той твърде зле паднал.

После излязъл втори рицар, ала сър Паломид и с него направил същото, а сетне с третия и с четвъртия — премятал ги през задницата на конете им, а неговото копие все оставало здраво. Тогава се спуснали към него още шест от хората на Галиходин и искали да му отмъстят.

— Спрете се — рекъл сър Галиходин. — Не бъдете тъй дръзки да се сражавате с този рицар, защото той е твърде благороден и достоен и стига да пожелае, никой от вас не ще може да устои на ударите му.

И те начаса възпрели конете си. А сър Паломид бил готов да се сражава още, ала като видял, че те се отказват, върнал се при сър Тристан.

— Отлично се проявихте — рекъл сър Тристан — и славно, както подобава на храбър рицар.

А този Галиходин бил близък роднина на Галахалт Високородния принц, крал на страната Сурлуз.

И както яздели, сър Тристан, сър Паломид и Хубавата Изолда съгледали пред себе си четирима рицари с копия в ръка: първият бил сър Гауейн, вторият сър Юуейн, третият сър Саграмор Похотливи и четвъртият Додинас Свирепи.

Когато сър Паломид видял, че четиримата рицари са готови за бой, помолил сър Тристан да му разреши да се сражава с тях според силите си и рекъл:

— А ако бъда повален от коня, моля ви да отмъстите за мен.

— Тъй да бъде — рекъл сър Тристан. — Вървете. Щом вие желаете слава, аз желая да се увеличи славата ви.

И тозчас сър Гауейн насочил копие и същото сторил сър Паломид. И двамата връхлетели един връз друг тъй настървено, че сър Паломид повалил сър Гауейн наземи с все коня и същото направил с Юуейн, сър Додинас и Саграмор. Тези четирима рицари сър Паломид повалил с различни копня.

После сър Тристан поел отново към Лоназеп. А след като се отдалечили по пътя си, дошъл Галиходин с десетте си рицари и казал на сър Гауейн какво му се е случило.

— Чудя се кои бяха тези рицари, облечени в зелено — рекъл сър Гауейн.

— Знайте, че рицарят на белия кои повали мен — рекъл Галиходин, — а сетне и тримата ми другари.

— Същото стори и с мен — рекъл Гауейн, — та съм сигурен, че този на белия кои е или сър Тристан, или сър Паломид, а богато пременената дама е кралица Изолда.

Така разговаряли те за това-онова. А в туй време сър Тристан продължил пътя си, додето стигнал при извора, край който били шатрите му. И там слезли от конете и видели наоколо много шатри сред широкото поле.

Сетне сър Тристан оставил сър Паломид и сър Гарет с Хубавата Изолда, а той самият и сър Динадан отишли в Лоназеп да научат какви вести има. А сър Тристан яздел белия кон на сър Паломид. И като стигнали при замъка, сър Динадан чул силно тръбене на рог и много рицари се струпали при неговия зов. Тогава сър Тристан запитал един рицар:

— Какво означава тръбенето на този рог?

— Сър — отвърнал рицарят, — с него свикват тези, които ще се сражават срещу крал Артур на този турнир. Първият е кралят на Ирландия, после кралят на Сурлуз, кралят на Листинойз, кралят на Нортъмбърланд и кралят на по-голямата част на Уелс, заедно с много други. И те сега се събират да обмислят как да поведат битката.

А кралят на Ирландия, чието име било Мархаус, бащата на храбрия рицар Мархаус, когото сър Тристан убил, говорел тъй гръмогласно, че сър Тристан можел да чуе всичко. Той казал:

— Лордове и другари мои, нека добре да се погрижим за себе си, тъй като трябва да знаете, че крал Артур разчита на подкрепа от мнозина храбри рицари, инак не би излязъл срещу нас с толкоз малобройно войнство. Затова, съветвам ви, всеки крал да носи знамето и герба си, а рицарите да стоят край своя сюзерен, та всеки крал и предводител да може да помогне на рицарите си, когато изпаднат в нужда.

И след като чул как се условили те, сър Тристан отишъл при крал Артур да чуе и неговите съвети.