Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как двамата се разпознали и какви любезности си разменили и как дошъл братът на сър Ланселот, сър Ектор, и каква била радостта им

И с тези думи сър Ланселот паднал на колене И хвърлил настрана щита и меча си и като го видял да върши това, сър Персивал твърде се учудил защо постъпва така. И ето какво рекъл:

— Благородни рицарю, който и да сте, моля ви, открийте ми истинското си име, заклевам ви в рицарската ви чест.

— Бог ми е свидетел — рекъл тогава той, — името ми е сър Ланселот от Езерото, син на крал Бан от Бенуик.

— Горко ми — рекъл сър Персивал, — що сторих! По заръка на кралицата тръгнах да ви търся и ето почти две години обикалям всички околни земи, а ей там, на отвъдния бряг, ме чака брат ви сър Ектор де Марис. За Бога, простете ми за злините, що ви сторих днес.

— Простено ви е — рекъл сър Ланселот.

Подир туй сър Персивал заръчал да доведат сър Ектор де Марис и щом го видял сър Ланселот, втурнал се към него и го прегърнал, а сър Ектор коленичил и двамата заплакали един другиму на рамото, та всички се трогнали, като ги гледали.

Сетне дошла лейди Елейн и ги посрещнала най-любезно и гостоприемно. И разказала тя на сър Ектор и сър Персивал как и по какъв начин сър Ланселот попаднал в тези земи и как бил изцелен. И узнали всичко: колко време сър Ланселот прекарал при сър Блиант и сър Селивант, как ги бил срещнал и как после ги напуснал заради един глиган, а също как отшелникът изцерил сър Ланселот от тежките му рани и как той най-подир дошъл в Корбин.