Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
Как двамата се разпознали и какви любезности си разменили и как дошъл братът на сър Ланселот, сър Ектор, и каква била радостта им
И с тези думи сър Ланселот паднал на колене И хвърлил настрана щита и меча си и като го видял да върши това, сър Персивал твърде се учудил защо постъпва така. И ето какво рекъл:
— Благородни рицарю, който и да сте, моля ви, открийте ми истинското си име, заклевам ви в рицарската ви чест.
— Бог ми е свидетел — рекъл тогава той, — името ми е сър Ланселот от Езерото, син на крал Бан от Бенуик.
— Горко ми — рекъл сър Персивал, — що сторих! По заръка на кралицата тръгнах да ви търся и ето почти две години обикалям всички околни земи, а ей там, на отвъдния бряг, ме чака брат ви сър Ектор де Марис. За Бога, простете ми за злините, що ви сторих днес.
— Простено ви е — рекъл сър Ланселот.
Подир туй сър Персивал заръчал да доведат сър Ектор де Марис и щом го видял сър Ланселот, втурнал се към него и го прегърнал, а сър Ектор коленичил и двамата заплакали един другиму на рамото, та всички се трогнали, като ги гледали.
Сетне дошла лейди Елейн и ги посрещнала най-любезно и гостоприемно. И разказала тя на сър Ектор и сър Персивал как и по какъв начин сър Ланселот попаднал в тези земи и как бил изцелен. И узнали всичко: колко време сър Ланселот прекарал при сър Блиант и сър Селивант, как ги бил срещнал и как после ги напуснал заради един глиган, а също как отшелникът изцерил сър Ланселот от тежките му рани и как той най-подир дошъл в Корбин.