Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 3
Как крал Артур свикал парламент в Йорк и какво наредил за управлението на кралството в негово отсъствие
Сега да оставим император Луций и да разкажем за крал Артур, който повелил всички негови васали да се явят на осмия ден след празника на свети Хилари[1] в Йорк, за да участват в парламент. И на този парламент било решено да се събере целият флот на страната и след петнайсет дни да бъде и Сандуич готов за отплаване. И обяснил тогава кралят на войската си как възнамерява да завладее империята, която му принадлежала по право.
Сетне определили двама управители на кралството, а именно сър Бодуин Бретански, заради мъдрите му съвети, и сър Константин, син на сър Кадор Корнуолски, който след смъртта на Артур станал крал на тези земи. И тъй, в присъствието на всички лордове той поверил на тях кралството и своята кралица Гуиневир и това разгневило сър Ланселот, тъй като Артур оставил сър Тристан при крал Марк заради любовта му към Хубавата Изолда[2].
Тогава кралица Гуиневир тъй много се наскърбила поради заминаването на своя повелител и на другите лордове, че загубила свяст и нейните дами трябвало да я отнесат в покоите й.
И тъй, кралят потеглил с многобройното си войнство и оставил кралицата и кралството под управлението на сър Бодуин и сър Константин. И като яхнал коня си, викнал на всеослушание:
— Ако загина в този поход, желая сър Константин, като най-близък мой сродник, да бъде мой наследник и коронован крал на тази страна.
Сетне потеглил към Сандуич и оттам отплавал по море с цялата си войска в множество кораби, галери, плоскодънни лодки и други големи плавателни съдове.