Томас Малори
Смъртта на Артур (482)

Глава 13

Как сър Гауейн се сражавал със сър Лионел и го повалил и как сър Ланселот качил крал Артур отново на коня му

Излязъл тогава из редиците на кралското войнство сър Гауейн и заявил, че е готов да се сражава с всекиго в двубой. И сър Лионел, дързък рицар, тозчас се хвърлил срещу него. Ала сър Гауейн пронизал гърдите му и той рухнал като мъртъв наземи. А сър Ектор де Марис и неколцина други го отнесли в крепостта.

Сетне започнала голяма битка и много народ бил убит в нея. А сър Ланселот все се стараел да щади хората от войнството на крал Артур, тъй като сър Паломид, сър Борс и сър Сафер повалили мнозина рицари, понеже били могъщи воини. Също и сър Бламор де Ганис, сър Блеоберис де Ганис и сър Белингер Жестоки, тези шестима рицари нанесли на врага немалко вреда. А крал Артур все търсел сър Ланселот, за да го убие, ала сър Ланселот го отбягвал и не отвръщал на ударите му.

И ето че сър Борс връхлетял връз крал Артур и го повалил от коня с копието си. Сетне слязъл от коня, изтеглил меч и рекъл на сър Ланселот: „Да сложа ли край на тази война?“, с което искал да запита дали да убие крал Артур.

— Не бъди тъй дързък! — рекъл сър Ланселот. — Ще ти отсека главата, ако го докоснеш, защото няма да допусна този най-благороден крал, който ме посвети в рицарство, да бъде убит или опозорен. — И с тези думи сър Ланселот слязъл от коня си, привдигнал краля, качил го на коня му и рекъл: — Господарю мой Артур, в името божие сложете край на тази вражда. От нея няма да спечелите слава, ако реша да се боря докрай. Аз все избягвам да се бия с вас, а нито вие, нито рицарите ви ме щадят. Господарю, спомнете си какви добрини съм ви сторил неведнъж, за които сега зле ми се отплащате.

И когато крал Артур възседнал коня, той погледнал сър Ланселот и сълзи бликнали от очите му, като си спомнил за великодушието на сър Ланселот, което нямало равно на себе си. И кралят отминал, за да не го гледа повече, и си рекъл:

— Уви! Защо започна тази война?

Сетне двете воюващи страни се оттеглили да си починат, погребали мъртвите, а ранените намазали с благи мехлеми. Така прекарали тази нощ до сутринта.

А на разсъмване се приготвили пак за бой и този път сър Борс предвождал войнството от замъка. И втурнал се в боя сър Гауейн, яростен като глиган, с тежко копие в ръка. И като го видял, сър Борс намислил да отмъсти на сър Гауейн за злото, което сторил на брат му сър Лионел предния ден. Затъкнали тогава двамата копия и се втурнали напред с цялата мощ на конете и на телата си, та се сблъскали тъй свирепо, че се пронизали един другиго с копията и рухнали наземи. После двете войнства се хвърлили в бой и голяма сеч започнала.

А сър Ланселот избавил сър Борс и го изпратил в крепостта. Ала нито сър Борс, нито сър Гауейн умрели от раните си, тъй като и двамата получили помощ. После сър Лавейн и сър Урий замолили сър Ланселот да не страни от сражението, а да се бие според силите си и рекли:

— Защото вие жалите неприятеля и това ни донесе много беди. Затуй умоляваме ви, не щадете врага повече, отколкото той щади вас.

— Уви! — отвърнал сър Ланселот. — Сърцето не ми позволява да се бия против крал Артур, защото все ми се струва, че не постъпвам както трябва.

— Господарю — рекъл сър Паломид, — и цял ден да ги щадите, те няма да ви благодарят за това. И знайте, че ако успеят да ви пленят, начаса ще ви убият.

Тогаз сър Ланселот разбрал, че те говорят истината. И започнал той да се сражава по-усърдно също и поради това, че бил ранен племенникът му сър Борс.

И ето че още преди вечерня сър Ланселот и хората му взели надмощие, та конете им газели кръв до глезените и много народ бил убит. Тогава от жалост сър Ланселот възпрял рицарите си и оставил войнството на крал Артур да се оттегли. Сетне хората на сър Ланселот се прибрали в крепостта и двете воюващи страни погребали мъртвите си и намазали с мехлеми ранените. И тъй като сър Гауейн бил ранен, хората от войнството на крал Артур не били вече тъй настървени за бой, както преди.

Разчуло се за тази война из целия християнски свят и вестта стигнала и до папата. И понеже знаел за големите добродетели на крал Артур и на сър Ланселот, които се славели като най-благородните рицари на света, папата повикал един издигнат духовник, който се намирал по това време в Рим (във френската книга се казва, че бил епископът на Рочестър), и го проводил със запечатана папска була до крал Артур Английски, с която му повелявал, под страх от отлъчване на цяла Англия от църквата, да приеме отново своята кралица Гуиневир и да се помири със сър Ланселот.