Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

За смъртта на Утер Пендрагон

Когато се минали две години, крал Утер бил повален от тежка болест. И тогава неговите врагове заграбили престола, дали голямо сражение на войските му и убили мнозина от хората му.

— Сър — рекъл Мерлин, — не бива да лежите повече в постелята си, ами вървете на бойното поле, па макар и на носилка, теглена от коне. Защото не ще надмогнете над враговете си, додето не идете лично там — само тогава ще спечелите победата.

И сторили тъй, както ги научил Мерлин, та повели краля на носилка, теглена от коне, с голямо войнство срещу враговете му. И при Сент Олбанс голямо войнство от Севера[1] пресрещнало краля. Ала сър Улфиус и сър Брастиас извършили големи подвизи през този ден и воините на крал Утер сразили армията на Севера и избили много народ, а останалите обърнали в бягство. И тогава кралят се върнал в Лондон и отпразнувал с голяма радост победата си.

Ала след това отново паднал тежко болен и три дни и три нощи не продумал ни дума. Тогава всички васали много се наскърбили и запитали Мерлин какво ще ги посъветва да сторят.

— Няма вече никакъв лек — рекъл Мерлин. — Ще бъде волята божия. Но чуйте ме, васали, явете се утре при крал Утер и с божия помощ ще го накарам да проговори.

И тъй, на другия ден всички васали се явили заедно с Мерлин пред краля. Тогава Мерлин рекъл велегласно на крал Утер:

— Сър, ще повелите ли синът ви Артур да стане крал, когато изтекат земните ви дни, за да властва над това кралство и над всичко, което ви принадлежи?

Тогава Утер Пендрагон се обърнал и казал така, че всички да го чуят:

— Давам му божията и моята собствена благословия и му повелявам да се моли за душата ми. И нека по право и по достойнство да поиска короната според силата на моята благословия.

И с тези думи предал Богу дух и бил погребан, както подобава на крал. И тогава кралицата, хубавата Игрейн, много скърбила, скърбили и всички васали.

Бележки

[1] В това описание на сраженията на Утер Пендрагон със Северното войнство, което липсва във френските източници, може да се намери известен паралел със съвременни на Малори събития от Войните на Розите, в които вероятно и самият той е участвал. Неведнъж Северна Англия и Шотландия се оказвали вражески настроени спрямо английските крале, а в 1455 г. при Сейнт Олбънс станала битка, на която болният крал Хенри VI наистина бил занесен на носилка, теглена от коне. Войни със Северното войнство води неведнъж и крал Артур.