Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Как сър Мадор обвинил кралицата в предателство и как отначало никой рицар не пожелал да се сражава за нея

А сър Мадор се изправил пред краля и обвинил кралицата в предателство. Защото по онова време обичаят бил такъв, че всяка позорна смърт се наричала предателство.

— Любезни лордове — рекъл крал Артур, — дълбоко скърбя за тази беда, ала случаят е такъв, че аз самият не мога да се сражавам, тъй като трябва да бъда безпристрастен съдник. И знайте, твърде съжалявам, дето не мога да защитя в бой своята съпруга, понеже съм убеден, че туй коварство не е нейно дело. Ала надявам се, въпреки всичко тя няма да бъде опозорена, защото ще се намери храбър рицар, който ще е готов по-скоро да изложи живота си на опасност за моята кралица, нежели да допусне тя да бъде несправедливо изгорена на клада. Затуй, сър Мадор, не бързайте толкова — кралицата може би няма да остане без закрилник. Определете ден за двубоя и тя ще изпрати някой храбър рицар, който да излезе насреща ви. Ако ли не, това ще бъде голям позор за мен и за целия ми двор.

— Милостиви господарю — рекъл сър Мадор, — моля ви да ми простите, но макар да сте наш крал, в туй дело вие сте рицар като всички нас и като нас сте положили рицарска клетва. Затуй ви умолявам да не ми се сърдите, ала няма нито един измежду двайсет и четиримата рицари, поканени на пира, който да не подозира кралицата. Какво ще кажете вие, лордове?

И те всички един по един потвърдили, че не могат да оневинят кралицата, защото тя е устроила пира и следователно виновна е тя или някой от слугите й.

— Горко ми — рекла кралицата, — повиках ви на този пир с добри, а не със зли помисли. И нека Всемогъщият Бог ми помогне да докажа, че никога не съм искала да извърша такава злина, затуй се оставям на неговата милост.

— Кралю и господарю мой — рекъл сър Мадор, — моля ви като справедлив крал да определите ден, в който ще получа възмездие.

— Тъй да бъде — отвърнал кралят, — определям да се явите въоръжен и на кон след две недели на ливадата край Уинчестър. И ако се случи тъй, че излезе насреща ви в двубой друг рицар, сторете каквото ли позволяват силите и нека Бог подкрепи този, на чиято страна е правдата. А случи ли се тъй, че никой рицар не дойде на уречения ден, тогава моята кралица ще бъде изгорена на клада. И заповядвам тя също да бъде там, за да чуе присъдата си.

— Удовлетворен съм — рекъл сър Мадор.

Сетне рицарите се разотишли. И когато кралят и кралицата останали сами, кралят попитал как се е случило всичко това. А тя отвърнала:

— Кълна се в името божие, не знам нито как, нито по какъв начин.

— Къде е сър Ланселот? — запитал крал Артур. — Ако той беше тук, нямаше да откаже да се сражава за вашата чест.

— Сър — рекла кралицата, — не знам къде е, ала брат му и родствениците му мислят, че не е в нашето кралство.

— Твърде жалко — рекъл крал Артур, — защото, ако беше тук, скоро би сложил край на тази разпра. Затуй, ето какво ще ви посъветвам: идете при сър Борс и го помолете да ви защити в този двубой от любов към сър Ланселот и кълна се, той няма да ви откаже, защото виждам, че нито един от онези двайсет и четирима рицари, дето са били на вашия пир, когато е бил убит сър Патрис, няма да влезе в двубой за вас, нито ще каже добра дума за ваша защита, а това ще бъде голям позор за вас.

— Горко ми — рекла кралицата, — не знам какво да сторя, тъй като сър Ланселот не е в двора. Ако той беше тук, скоро би избавил сърцето ми от тази тревога.

— Какво се е случило — рекъл кралят, — защо не сте успели да го задържите при себе си? Добре знаете, че, който спечели благоразположението на сър Ланселот, има на своя страна най-достойния рицар на света. А сега идете и помолете сър Борс в името на обичта му към сър Ланселот да бъде ваш закрилник.