Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Как крал Марк и сър Динадан чули сър Паломид горко да плаче и скърби по Хубавата Изолда

Сега да се върнем при сър Динадан, който настигнал седемте рицари и ги заварил твърде угрижени. И като разбрал каква участ ги е сполетяла, и той се угрижил.

— Господарю Юуейн — рекъл Динадан, — залагам си главата, че това е бил сър Ламорак Уелски. Обещавам ви, ще го намеря, ако все още е в тези земи.

И тъй, сър Динадан тръгнал да търси рицаря, а същото сторил и крал Марк. И ето че, както го търсел из гората, чул някой да плаче жално. Тогаз крал Марк се приближил до него колкото можел и смеел и забелязал един рицар, който бил слязъл от коня си, седял със свален шлем и горко плачел от любов.

Сега да ги оставим и да разкажем за сър Динадан, който търсел сър Паломид. И като навлязъл той в гората, видял един рицар да гони елен.

— Сър — рекъл сър Динадан, — не сте ли срещали тъдява рицар със сребърен щит с изобразени лъвски глави?

— Да, любезни рицарю — рекъл онзи, — преди малко срещнах такъв рицар и той отиде ей натам.

— Сполай ви — отвърнал сър Динадан. — Ако открия следите на коня му, непременно ще намеря и него самия.

И както яздел късно вечерта, сър Динадан чул скръбен глас като на плачещ човек. Тогава тръгнал към гласа и като стигнал по-наблизо, слязъл от коня и продължил напред пешком. И видял той под едно дърво рицар със свален шлем, а конят му стоял вързан до него. И този рицар редял най-скръбните думи, изричани някога от човек. И все жалел за Хубавата Изолда, кралицата на Корнуол, и казвал:

— Ах, красавице, защо те любя тъй силно? Най-красива си от всички благородни дами, а не показваш ни любов, ни благоволение към мен. Уви, въпреки туй не мога да не те любя! Ала не виня теб, красавице, защото собствените ми очи са причина за моята скръб. И все пак глупак съм, дето те обичам, тъй като най-славният рицар на света те люби, а и ти любиш него, и той е сър Тристан Лионски. А най-коварният крал и рицар е твой съпруг, най-големият страхливец и предател е твой господар — крал Марк. Каква беда, че такава красива и несравнима дама е омъжена за най-недостойния рицар на света.

Чул крал Марк всички тези думи, които сър Паломид изрекъл за него, и се уплашил да не би, като го види сър Динадан, да открие пред сър Паломид истинското му име. Затуй се дръпнал назад в храсталака, яхнал коня си и отишъл на мястото, дето бил заповядал на хората си да го чакат.

Сетне се отправил с най-голяма бързина към Камелот. Ала още същия ден го видял там рицарят Амант и го обвинил пред краля в предателство. И кралят тозчас им заповядал да решат спора си в двубой. И по една нещастна случайност крал Марк пронизал Амант, макар правото да било на негова страна. Сетне, без да се бави много, яхнал коня и напуснал двора от страх да не би сър Динадан да открие на сър Тристан и на сър Паломид кой е.

Ала там имало няколко девици, изпратени от Хубавата Изолда при сър Тристан, които познавали твърде добре сър Амант.