Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 78

Как крал Артур и сър Ланселот отишли в шатъра им, додето те седели на трапезата, и за сър Паломид

Тогава приближили до шатъра двама въоръжени рицари, слезли от конете си и пристъпили вътре, както били в пълно въоръжение.

— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — не постъпвате добре, че идвате при мен в пълно въоръжение, додето се храним. Ако желаете нещо, можехте да облекчите сърцата си, когато бяхме на полесражението.

— Не — рекъл един от рицарите, — не идваме със зъл умисъл, а уверяваме ви, сър Тристан, че идваме като ваши приятели.

— Аз съм тук — рекъл другият рицар, — да се видя с вас, а този рицар е дошъл да види Хубавата Изолда.

Тогава сър Тристан рекъл:

— Моля, свалете си шлемовете, за да ви видя.

— Щом желаете, ще го сторим — отвърнали рицарите.

И когато си свалили шлемовете, на сър Тристан му се сторило, че ги познава, а сър Динадан тихичко рекъл:

— Сър, този, който пръв ви заговори, е сър Ланселот от Езерото, а другият е моят господар крал Артур.

Тогава сър Тристан казал на Хубавата Изолда:

— Господарко, станете, защото това е господарят ми крал Артур.

После кралят и кралицата се целунали, а сър Ланселот и сър Тристан се прегърнали и безмерна била радостта им. И по молба на Хубавата Изолда крал Артур и сър Ланселот свалили доспехите си и се започнал весел разговор помежду им.

— Любезна лейди — рекъл крал Артур, — отдавна вече изпитвам желание да ви видя, защото славата ви се разнася надалеч. И сега мога да кажа, че вие сте най-голямата хубавица, която съм виждал, а сър Тристан е рицар напет и храбър като малцина други, затова, струва ми се, отлично си подхождате.

— Сър, Бог да ви благослови — рекли благородният рицар сър Тристан и Изолда — за несравнимото ви великодушие и щедрост.

И дълго разговаряли те тъй за много неща и за целия турнир.

— А по каква причина вие, сър Тристан, се сражавахте против нас? — запитал крал Артур. — Вие сте рицар на Кръглата маса и по право трябваше да бъдете на наша страна.

— Сър — рекъл сър Тристан, — ето тука са Динадан и сър Гарет, собственият ви племенник, те ме накараха да се бия против вас.

— Господарю крал Артур — рекъл Гарет, — колкото до вината, тя е моя, ала делата са на сър Тристан.

— Горко се разкайвам вече за стореното — рекъл Динадан, — защото този злочест сър Тристан ни доведе на турнира и заради него понесохме не един тежък удар.

Тогава крал Артур и сър Ланселот така се разсмели, че едва се задържали на местата си.

— Кой беше онзи рицар — рекъл Артур, — дето свирепо се би срещу вас, онзи със сребърния щит?

— Сър — рекъл сър Тристан, — ето го тук, на тази трапеза.

— Какво — рекъл Артур, — нима това е бил сър Паломид?

— Уверявам ви, той беше — рекла Хубавата Изолда.

— Кълна се в Бога — рекъл Артур, — не е достойно за един храбър рицар да постъпва така, а аз съм чувал мнозина да твърдят, че сте благороден рицар.

— Сър — рекъл сър Паломид, — не познах сър Тристан, тъй като беше предрешен.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Ланселот, — може и тъй да е, защото и аз не познах сър Тристан. Ала чудя се, защо се сражавахте на наша страна?

— Поради същата тази причина — рекъл сър Паломид.

— Колкото до това — рекъл сър Тристан, — аз му простих, тъй като твърде ценя другарството му и не желая да се разделя с него.

И тъй, оставили въпроса и се разговорили за други неща. И като мръкнало, крал Артур и сър Ланселот се прибрали в покоите си. Ала трябва да знаете, че сър Паломид бил изпълнен с ревност и цяла нощ лежал в постелята си, ридал и горко плакал, та сън не го хващало.

На сутринта сър Тристан, Гарет и Динадан станали рано и отишли в шатъра на сър Паломид, ала го намерили дълбоко заспал, тъй като цялата нощ будувал, и по бузите му личали следи от горчиви сълзи.

— Не казвайте нищо — рекъл сър Тристан, — защото съм сигурен, че се е ядосал и наскърбил, задето тъй тежко го упрекнахме аз и Хубавата Изолда.