Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 20

Как сър Бомен препуснал да спаси джуджето и как стигнал в замъка, дето било то

Тогаз сър Бомен си сложил шлема, грабнал щита, яхнал коня и препуснал тъй стремително подир тях през мочурища, поля и обширни долини, че много пъти затъвал с коня си в дълбока тиня, понеже не знаел пътя, а яздел като луд напряко и неведнъж насмалко не загинал. И най-после стъпил на хубав тревист път и там срещнал един беден селянин, когото поздравил и запитал не е ли виждал рицар на черен кон и с черни доспехи, зад когото да седи мъничко джудже със скръбно лице.

— Сър — отвърнал селянинът, — мина преди малко край мен рицарят сър Грингамор с тъжното джудже, съвсем както казахте. Ала ви съветвам да не го следвате по-нататък, защото той е един от най-страховитите рицари на света и замъкът му е само на две мили оттук. Затуй послушайте ме и не препускайте подир сър Грингамор, освен ако сте тръгнали при него с добри намерения.

И тъй, да оставим сър Бомен да язди към замъка и да разкажем за сър Грингамор и джуджето. Щом джуджето било доведено в замъка, лейди Лионес и сестра и лейди Линет тозчас го попитали къде е роден господарят му и от какво е потекло.

— И ако не ми кажеш — рекла лейди Лионес, — нивга не ще излезеш от този замък и навеки ще останеш тук като пленник.

— Колкото за това — отвърнало джуджето, — никак не ме е страх да ви открия името му и от кой род произхожда. Трябва да знаете, че е кралски син и майка му е сестра на крал Артур. Брат е той на славния рицар сър Гауейн и името му е сър Гарет от Оркни. А сега, като ви казах истинското му име, моля ви, любезни дами, оставете ме да ида пак при господаря си, защото той не ще напусне този край, додето не ме намери. И ако се разгневи, ще ви причини тежки беди и ще опустоши земите ви, преди да се смири.

— Колкото до тези заплахи — рекъл сър Грингамор, — не ме е грижа за тях, ами да вървим да обядваме.

И те се умили и седнали да се хранят и се веселили и много се радвали, защото лейди Лионес от замъка била с тях.

— Защо не, господарко — рекла Линет на сестра си, — може наистина да е кралски син, тъй като има безчет славни достойнства — благовъзпитан и скромен е и е най-търпеливият мъж, когото съм срещала до ден-днешен. Защото смея да кажа, че никоя благородна дама не е сипала тъй позорни обиди срещу рицар, както го хулих аз, ала той неизменно ми отвръщаше кротко и сдържано.

И тъй, както си седели те и си приказвали, застанал пред портите сър Гарет с гневно лице и изтеглен меч в ръка и викнал тъй, че целият замък да го чуе:

— Изменнико сър Грингамор, върни ми джуджето, иначе заклевам се в рицарската си чест, че ще ти сторя най-голямото зло, което мога.

Тогава сър Грингамор се показал на един прозорец и отвърнал:

— Сър Гарет от Оркни, остави тези едри приказки, защото джуджето си няма да получиш.

— Малодушни рицарю — рекъл сър Гарет, — доведи го тук и излез да се сражаваш с мен. И ако ме победиш, вземи го.

— Така и ще сторя — рекъл сър Грингамор, — ала струва ми се, че въпреки големите ти думи няма да си го възвърнеш.

— Ах, любезни братко — рекла лейди Лионес, — ще ми се той да си получи джуджето, защото не искам да се гневи, пък и джуджето ми каза всичко, което го попитах, и вече не ми е нужно. Освен това, братко, той направи много за мен и ме избави от Червения рицар от Червените ливади и затуй, братко, съм му задължена повече, отколкото на който и да било рицар. И знайте, че го любя както никого другиго на този свят и много бих искала да побеседвам с него. Ала в никой случай не искам той да разбере коя съм, а да мисли, че съм някоя непозната дама.

— Тъй да бъде — рекъл сър Грингамор, — щом такава е волята ви, ще се подчиня на желанието му.

И тозчас слязъл при сър Гарет и рекъл:

— Сър, простете ми! И знайте, че за всяка сторена от мен злина ще ви се отплатя стократно. Затова, моля ви, слезте от коня и ми бъдете гост в замъка и няма да пожаля нищо за вас.

— Ще ми дадете ли джуджето? — запитал сър Гарет.

— Да, сър, и ще ви посрещна най-любезно, тъй като, щом джуджето ми каза кой сте и от какъв сте род, и какви благородни дела сте извършили по тези краища, разкаях се за стореното.

И тогаз сър Гарет слязъл от коня, а джуджето дошло и поело юздите му.

— Ех, приятелю — рекъл сър Гарет, — много приключения преживях заради теб.

И тъй, сър Грингамор го хванал за ръка и го завел в залата, дето била собствената му жена.