Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 20
Как сър Бомен препуснал да спаси джуджето и как стигнал в замъка, дето било то
Тогаз сър Бомен си сложил шлема, грабнал щита, яхнал коня и препуснал тъй стремително подир тях през мочурища, поля и обширни долини, че много пъти затъвал с коня си в дълбока тиня, понеже не знаел пътя, а яздел като луд напряко и неведнъж насмалко не загинал. И най-после стъпил на хубав тревист път и там срещнал един беден селянин, когото поздравил и запитал не е ли виждал рицар на черен кон и с черни доспехи, зад когото да седи мъничко джудже със скръбно лице.
— Сър — отвърнал селянинът, — мина преди малко край мен рицарят сър Грингамор с тъжното джудже, съвсем както казахте. Ала ви съветвам да не го следвате по-нататък, защото той е един от най-страховитите рицари на света и замъкът му е само на две мили оттук. Затуй послушайте ме и не препускайте подир сър Грингамор, освен ако сте тръгнали при него с добри намерения.
И тъй, да оставим сър Бомен да язди към замъка и да разкажем за сър Грингамор и джуджето. Щом джуджето било доведено в замъка, лейди Лионес и сестра и лейди Линет тозчас го попитали къде е роден господарят му и от какво е потекло.
— И ако не ми кажеш — рекла лейди Лионес, — нивга не ще излезеш от този замък и навеки ще останеш тук като пленник.
— Колкото за това — отвърнало джуджето, — никак не ме е страх да ви открия името му и от кой род произхожда. Трябва да знаете, че е кралски син и майка му е сестра на крал Артур. Брат е той на славния рицар сър Гауейн и името му е сър Гарет от Оркни. А сега, като ви казах истинското му име, моля ви, любезни дами, оставете ме да ида пак при господаря си, защото той не ще напусне този край, додето не ме намери. И ако се разгневи, ще ви причини тежки беди и ще опустоши земите ви, преди да се смири.
— Колкото до тези заплахи — рекъл сър Грингамор, — не ме е грижа за тях, ами да вървим да обядваме.
И те се умили и седнали да се хранят и се веселили и много се радвали, защото лейди Лионес от замъка била с тях.
— Защо не, господарко — рекла Линет на сестра си, — може наистина да е кралски син, тъй като има безчет славни достойнства — благовъзпитан и скромен е и е най-търпеливият мъж, когото съм срещала до ден-днешен. Защото смея да кажа, че никоя благородна дама не е сипала тъй позорни обиди срещу рицар, както го хулих аз, ала той неизменно ми отвръщаше кротко и сдържано.
И тъй, както си седели те и си приказвали, застанал пред портите сър Гарет с гневно лице и изтеглен меч в ръка и викнал тъй, че целият замък да го чуе:
— Изменнико сър Грингамор, върни ми джуджето, иначе заклевам се в рицарската си чест, че ще ти сторя най-голямото зло, което мога.
Тогава сър Грингамор се показал на един прозорец и отвърнал:
— Сър Гарет от Оркни, остави тези едри приказки, защото джуджето си няма да получиш.
— Малодушни рицарю — рекъл сър Гарет, — доведи го тук и излез да се сражаваш с мен. И ако ме победиш, вземи го.
— Така и ще сторя — рекъл сър Грингамор, — ала струва ми се, че въпреки големите ти думи няма да си го възвърнеш.
— Ах, любезни братко — рекла лейди Лионес, — ще ми се той да си получи джуджето, защото не искам да се гневи, пък и джуджето ми каза всичко, което го попитах, и вече не ми е нужно. Освен това, братко, той направи много за мен и ме избави от Червения рицар от Червените ливади и затуй, братко, съм му задължена повече, отколкото на който и да било рицар. И знайте, че го любя както никого другиго на този свят и много бих искала да побеседвам с него. Ала в никой случай не искам той да разбере коя съм, а да мисли, че съм някоя непозната дама.
— Тъй да бъде — рекъл сър Грингамор, — щом такава е волята ви, ще се подчиня на желанието му.
И тозчас слязъл при сър Гарет и рекъл:
— Сър, простете ми! И знайте, че за всяка сторена от мен злина ще ви се отплатя стократно. Затова, моля ви, слезте от коня и ми бъдете гост в замъка и няма да пожаля нищо за вас.
— Ще ми дадете ли джуджето? — запитал сър Гарет.
— Да, сър, и ще ви посрещна най-любезно, тъй като, щом джуджето ми каза кой сте и от какъв сте род, и какви благородни дела сте извършили по тези краища, разкаях се за стореното.
И тогаз сър Гарет слязъл от коня, а джуджето дошло и поело юздите му.
— Ех, приятелю — рекъл сър Гарет, — много приключения преживях заради теб.
И тъй, сър Грингамор го хванал за ръка и го завел в залата, дето била собствената му жена.