Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Как сър Тристан и сър Паломид дълго се сражавали и как после се помирили и сър Тристан се погрижил той да бъде покръстен

И тогава те се сблъскали като два свирепи глигана и ту си нанасяли тежки удари, ту се дебнели умело от всички страни като изпитани в не една битка благородни мъже. Ала сър Паломид се боял от силата на сър Тристан и не го притискал твърде много. Така се били те повече от два часа и неведнъж сър Тристан нанасял на сър Паломид такива удари, че той рухвал на колене. А сър Паломид разбил и насякъл щита на сър Тристан и подир туй го ранил, тъй като бил отличен воин.

Тогава сър Тристан извънмерно се разгневил и се хвърлил върху сър Паломид с такава сила, че той се строполил на земята. И тозчас сър Паломид скочил отново на крака, ала сър Тристан пронизал рамото му. И сър Тристан продължил да се бие все тъй яростно, а сър Паломид не отстъпвал и също му нанасял тежки удари. Ала най-подир сър Тристан се спуснал и с удвоени сили взел да сипе удар след удар и по волята на случая избил меча от ръката му. И ако сър Паломид се бил навел да си вземе меча, в тоз миг щял да бъде убит, затова той останал неподвижен и с натежало сърце погледнал меча си.

— Какво ще кажете сега? — рекъл сър Тристан на Паломид. — Този път превъзходството е на моя страна, както по-рано днес бе на ваша. Ала знайте, че не ще допусна да се каже в някой двор или между храбри рицари, че сър Тристан е убил невъоръжен рицар. Затова вземете си меча и да довършим този двубой.

— Колкото до този двубой — рекъл Паломид, — не се страхувам да го довърша, ала нямам особено желание да се сражавам вече и причината е тази: оскърблението, що съм ви нанесъл, не е тъй тежко, че да не можем да бъдем приятели. И знайте, че за всичко беше и е виновна любовта ми към Хубавата Изолда. Колкото до нея, мога да кажа, че тя е ненадмината по красота сред дамите и не съм извършил нищо позорно за честта й, а по-скоро заради нея съм заслужил слава и никога не съм я оскърбил. А ако съм оскърбил някого, това сте вие и заради това получих днес немалко тежки удари, макар и аз да ви нанесох няколко. И сега мога да кажа, че не съм срещал рицар с вашата сила и вашата издръжливост, ако не смятаме сър Ланселот от Езерото. Затова ви моля, любезни сър, простете ми за всички прегрешения спрямо вас и още днес ме заведете в най-близката църква, за да се изповядам, а сетне се погрижете да бъда покръстен. И като сторим това, заедно ще идем в двора на крал Артур за голямото празненство.

— Сега вземете коня си — рекъл сър Тристан — и както пожелахте, тъй и ще бъде, и нека Бог ви прости всички прегрешения, както ви прощавам аз. На една миля оттук живее епископът на Карлайл и той ще извърши светото кръщение.

И тъй, те яхнали конете си и поели на път, а сър Галерон тръгнал с тях. И като стигнали при епископа, сър Тристан му казал какво искат. Тогава епископът наредил да напълнят един голям съд с вода и след като я осветил, изповядал сър Паломид, а сър Тристан и сър Галерон му станали кръстници.

И скоро след това те си тръгнали оттам и поели към Камелот, дето били крал Артур и кралица Гуиневир, и почти всички рицари на Кръглата маса. И тогава кралят и целият двор се възрадвали, че сър Паломид е вече покръстен. И на същото това празненство дошъл Галахад и седнал на Гибелния стол, а подир туй всички рицари на Кръглата маса се пръснали и разотишли. И сър Тристан се върнал във Веселата стража, а сър Паломид пак тръгнал да търси Лаещия звяр.

 

Тук свършва втората книга за сър Тристан, изведена от френски на английски. Ала третата книга тук не е преразказана. Сега следва благородният разказ за Светия граал, както наричали този свещен съсъд и знак за благословената кръв на нашия Бог Иисус Христос, да бъде благословено името му, който бил донесен в тези земи от Йосиф Ариматейски. И нека всеблагият Бог се смили над всички грешни души.

Свършва Книга XII.
Започва Книга тринайсета.