Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 23

Как сър Бламор умолявал Тристан да го убие и как сър Тристан пощадил живота му, и как сетне се договорили

И когато сър Бламор намерил сили, проговорил и рекъл:

— Сър Тристан Лионски, ти си най-благородният и най-храбрият рицар, когото съм срещал, и затова те умолявам да ме убиеш, тъй като не желая да живея повече, дори да стана владетел на цялата земя. И знай, че предпочитам да умра достойно, нежели да живея в позор. Няма друг изход, сър Тристан, ще трябва да ме убиеш, инак няма да си победител, защото аз никога не ще произнеса омразната дума. И затуй, ако смееш да ме убиеш, убий ме, умолявам те.

И като го чул да говори такива достойни рицарски слова, сър Тристан не знаел как да постъпи с него. От една страна, си спомнил от какъв издигнат род е и по баща, и по майка, пък и заради сър Ланселот никак не му се щяло да го убие, ала от друга страна, нямал избор — или трябвало да го накара да произнесе омразната дума, или да го убие.

Тогава сър Тристан се обърнал и отишъл при кралете, определени за съдници, коленичил пред тях и ги замолил в името на честта им и заради крал Артур и сър Ланселот те да поемат решението на спора в ръцете си.

— Защото, любезни господари мои, срамно би било и жалко онзи благороден рицар, дето лежи там, да бъде убит, тъй като вие чухте, че той не пожела да се предаде позорно. И да не дава Господ аз да стана причина той да бъде убит или опозорен. А колкото за краля, от чието име се сражавам, ще го помоля, като негов верен застъпник и верен рицар в днешния двубой, да пощади този рицар.

— Кълна се в Бога — рекъл крал Агуизанс, — заради вас, сър Тристан, ще постъпя както вие искате, защото знам, че сте ми верен рицар. И затова от все сърце ще помоля тези крале да поемат като съдници решението в своите ръце.

И тогава кралете призовали сър Блеоберис при себе си и поискали съвет от него.

— Господари мои — рекъл Блеоберис, — макар брат ми да е победен и надвит с оръжие, смея да кажа, че сър Тристан победи тялото му, ала не е победил духа му, и благодаря на Бога, че сър Бламор не се посрами днес. И за да не бъде опозорено името му, нека сър Тристан го убие, това предпочитам аз.

— Не ще позволим това — рекли кралете, — защото неговите противници — и кралят, и застъпникът му — се смилиха над сър Бламор заради рицарската му твърдост.

— Господари мои — рекъл Блеоберис, — да бъде според волята ви.

Сетне кралете повикали ирландския крал и той се държал благородно и великодушно. И тогава по съвета на всички сър Тристан и сър Блеоберис вдигнали сър Бламор и двамата братя се помирили с крал Агуизанс, целунали се и се одобрили навеки. После сър Бламор и сър Тристан се целунали и врекли се двамата братя, че никога не ще се сражават срещу сър Тристан, а и сър Тристан обещал същото. И заради този благороден двубой всички от рода на сър Ланселот навеки обикнали сър Тристан.

Подир туй крал Агуизанс и сър Тристан се простили с кралете и отплавали за Ирландия сред голяма тържественост и радост. И когато стигнали в Ирландия, кралят заповядал да разгласят из цялата страна как и по какъв начин сър Тристан му помогнал. Тогава кралицата и всички, които били там, го оградили с най-голямо внимание. Ала никакви думи не са в състояние да опишат радостта, с която Хубавата Изолда посрещнала сър Тристан, защото от всички мъже на земята най обичала него.