Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 15

Как сър Ланселот предал кралицата на краля и с какви думи се обърнал към него сър Гауейн

— Преславни мой кралю, виждате, че по повеля на папата и по ваша повеля доведох моята господарка кралицата, както изисква справедливостта. И ако се намери някой рицар, от каквото и да е съсловие, освен вас самия, който дръзне да твърди, че тя не е вярна и добродетелна ваша съпруга, аз, сър Ланселот от Езерото, ще докажа сам в двубой с него, че тя е вярна вам. Ала вие послушахте лъжци и това причини вражда помежду ни. Беше време, господарю Артур, когато вие бяхте твърде благодарен, че съм защитил честта на моята господарка, вашата кралица, а твърде добре знаете, най-благородни мой кралю, че тя неведнъж бе тежко оклеветявана в миналото. И тъй като тогава бяхте доволен, че се сражавам за честта й, струва ми се, добри ми господарю, имах още по-голямо право да я спася от кладата, когато трябваше да изгори заради мен. А тези, които искаха да повярвате на коварните им думи, бяха лъжци и те платиха за това, защото, ако не бе ме подкрепила десницата божия, едва ли щях да устоя на четиринайсет въоръжени и настървени рицари, както бях невъоръжен и неподготвен. Трябва да знаете, че моята господарка, вашата кралица, ме повика в покоите си по неизвестна за мен причина и едва бях влязъл вътре, когато сър Агравейн и сър Мордред викнаха и ме нарекоха предател и подъл рицар.

— С право са те нарекли тъй — рекъл сър Гауейн.

— Господарю мой сър Гауейн — рекъл сър Ланселот, — боят помежду ни доказа, че не са били прави.

— Сър Ланселот — рекъл кралят, — не съм ти дал повод да се отнесеш към мен, както се отнесе, защото винаги съм тачил теб и рода ти над всички свои рицари.

— Добри ми господарю — рекъл сър Ланселот, — ако не беше гневът ви, щяхте да си спомните, че аз и рицарите от моя род често сме ви служили по-вярно, отколкото всички други рицари, при най-различни случаи. И неведнъж, когато сте били в тежка беда, аз сам съм ви спасявал от опасности и винаги според силите си с радост съм се стремил да ви помогна, а също и на вас, сър Гауейн. В двубой и на турнир, в открити сражения, на кон и пешком, често съм спасявал вас и сър Гауейн, и мнозина ваши рицари на най-различни места. И сега смело ще кажа — рекъл сър Ланселот, — за да чуят всички, че с божията милост до този ден не съм срещнал рицар, който докрай би устоял в бой с мен, и дори когато съм се сражавал с храбри рицари като сър Тристан и сър Ламорак, винаги съм ги щадил, защото се досещах кои са. И Бог ми е свидетел, че никога не съм се гневил и не съм таил злоба, ако видя някой храбър рицар да се стреми към слава, и винаги съм се радвал да срещна рицар, който може да ми устои в бой на кон или пешком. Спомнете си сър Карадос от Печалната кула, той бе благороден рицар и твърде силен мъж и това вие, сър Гауейн, добре знаете, защото с право можем да го наречем благороден рицар, щом успя със сила да ви повали от коня и да ви върже напреки на своето седло. Тогава аз, сър Гауейн, ви избавих и го убих пред очите ви. После срещнах брат му сър Таркуин, който по същия начин водеше вързан пред себе си брат ви сър Гахерис. И аз спасих брат ви, убих сър Таркуин и избавих шейсет и четири рицари на моя господар Артур от неговата тъмница. И смея да кажа, че не съм срещал рицари по-могъщи и по-издръжливи в боя от сър Карадос и сър Таркуин, тъй като с тях се сражавах с цялата си сила. И затуй — рекъл сър Ланселот на сър Гауейн — мисля, че вие не трябва да забравяте тази добрина, защото, ако вие проявите към мен добра воля, вярвам, че с божията милост ще си върна и благоволението на моя господар крал Артур.