Томас Малори
Смъртта на Артур (209)

Глава 13

Как сър Ламорак срещнал сър Мелиагант и как двамата се сражавали в спор за красотата на кралица Гуиневир

И ето че, както си приказвали, сър Ламорак забелязал сър Ланселот да се приближава на кон право към тях. И тогаз сър Ламорак го поздравил, а той отвърнал на поздрава му. След туй сър Ламорак запитал сър Ланселот дали няма нужда от помощта му по тези краища.

— Не — отвърнал сър Ланселот, — сега-засега нямам, благодаря ви.

И тъй, те се разделили и сър Ламорак се върнал там, дето оставил двамата рицари, и ги намерил скрити в шубраците.

— Позор, подли страхливци! — рекъл сър Ламорак. — Срамно и жалко е, че сте посветени във високия рицарски орден.

И с тези думи сър Ламорак се разделил с тях и не след дълго срещнал сър Мелиагант. И тогава сър Ламорак го запитал защо люби толкоз силно кралица Гуиневир, и рекъл:

— Бях недалеч от вас, когато плачехте и жалехте край параклиса.

— Така ли? — рекъл сър Мелиагант. — Тогава ще го потвърдя — аз любя кралица Гуиневир. Какво ви засяга това? Готов съм да ви докажа, че тя е най-прекрасната дама и първа по красота в света.

— Колкото за това — отвърнал сър Ламорак, — не съм съгласен, защото кралица Маргауз от Оркни, майката на сър Гауейн, е най-красивата кралица и дама на света.

— Не е вярно — рекъл сър Мелиагант — и аз ще ви докажа това с меч в ръка в честен двубой.

— Така ли? — отвърнал сър Ламорак. — По-добър повод за борба не ми е нужен.

Тогава те отстъпили на нужното разстояние люто разгневени, а сетне се втурнали един срещу друг с гръм и трясък и си нанесли такива свирепи удари, че конете им се преметнали назад и рухнали наземи. После двамата скокнали на крака, вдигнали щитове, изтеглили мечове и се хвърлили напред като побеснели глигани. И дълго се сражавали те, защото сър Мелиагант бил храбър и твърде силен воин, ала сър Ламорак бил още по-могъщ от него и все го отблъсквал, ала в тази битка и двамата получили люти рани.

И ето че, додето те се сражавали, минали случайно оттам, яздейки конете си, сър Ланселот и сър Блеоберис. И тогава сър Ланселот се втурнал помежду им, запитал ги по каква причина се бият и възкликнал:

— Та вие и двамата сте рицари на крал Артур!

— Сър — рекъл Мелиагант, — ще ви открия защо се бием. Аз възхвалих своята господарка, кралица Гуиневир, и казах, че тя е най-красивата дама на света, а сър Ламорак го отрече и каза, че кралица Маргауз от Оркни била по-красива и по-прекрасна от нея.

— Ех, сър Ламорак, защо говорите така! Не е редно да лишавате от почитта си своите властелини, на които сам вие, пък и всички ние дължим уважение. — И с тези думи той слязъл от коня и рекъл: — По тази причина приготви се за двубой, тъй като аз ще ти докажа, че кралица Гуиневир е най-красивата и най-великодушната дама на света.

— Сър — рекъл сър Ламорак, — никак не ми се иска да се сражавам с вас заради този спор, понеже всеки мъж смята своята дама за най-красива. Не бива да се гневите, че аз възхвалявам дамата, която най-много обичам, защото, ако за вас кралица Гуиневир е най-красива, трябва да знаете, че за мен кралица Маргауз от Оркни е най-красива и всеки рицар смята своята дама за най-красива. И трябва да знаете, сър, че вие и сър Тристан сте рицарите, с които пай не желая да се бия, ала ако все пак настоявате да се сражавате с мен, ще се съпротивлявам доколкото мога.

Тогава се обадил сър Блеоберис и рекъл:

— Господарю мой сър Ланселот, нивга до днес не съм ви виждал да се държите така неразумно, защото това, което казва сър Ламорак, е вярно и в съответствие с рицарската чест, тъй като и аз имам дама и я смятам за най-красивата на света. Нима това е достатъчна причина да се гневите?^[1] И сам отлично знаете, че сър Ламорак е благороден рицар и винаги се е отнасял с почит към вас и към всички ни и затова ви моля да се одобрите.

Тогава сър Ланселот рекъл на сър Ламорак:

— Моля ви, простете ми лошите намерения и ако съм сгрешил, готов съм да изкупя вината си.

— Сър — отвърнал сър Ламорак, — между нас двамата обидата лесно се забравя.

И тъй, сър Ланселот и сър Блеоберис си тръгнали оттам, а сър Мелиагант и сър Ламорак яхнали конете и всеки си поел по пътя.

И не след дълго минал по тези места крал Артур и като срещнал сър Ламорак, влязъл в двубой с него, повалил го и тежко го ранил с копие, а после си продължил по пътя. И сър Ламорак люто се разгневил, че той не пожелал да се сражават пешком, тъй като не познал крал Артур.