Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 13

Как сър Ламорак срещнал сър Мелиагант и как двамата се сражавали в спор за красотата на кралица Гуиневир

И ето че, както си приказвали, сър Ламорак забелязал сър Ланселот да се приближава на кон право към тях. И тогаз сър Ламорак го поздравил, а той отвърнал на поздрава му. След туй сър Ламорак запитал сър Ланселот дали няма нужда от помощта му по тези краища.

— Не — отвърнал сър Ланселот, — сега-засега нямам, благодаря ви.

И тъй, те се разделили и сър Ламорак се върнал там, дето оставил двамата рицари, и ги намерил скрити в шубраците.

— Позор, подли страхливци! — рекъл сър Ламорак. — Срамно и жалко е, че сте посветени във високия рицарски орден.

И с тези думи сър Ламорак се разделил с тях и не след дълго срещнал сър Мелиагант. И тогава сър Ламорак го запитал защо люби толкоз силно кралица Гуиневир, и рекъл:

— Бях недалеч от вас, когато плачехте и жалехте край параклиса.

— Така ли? — рекъл сър Мелиагант. — Тогава ще го потвърдя — аз любя кралица Гуиневир. Какво ви засяга това? Готов съм да ви докажа, че тя е най-прекрасната дама и първа по красота в света.

— Колкото за това — отвърнал сър Ламорак, — не съм съгласен, защото кралица Маргауз от Оркни, майката на сър Гауейн, е най-красивата кралица и дама на света.

— Не е вярно — рекъл сър Мелиагант — и аз ще ви докажа това с меч в ръка в честен двубой.

— Така ли? — отвърнал сър Ламорак. — По-добър повод за борба не ми е нужен.

Тогава те отстъпили на нужното разстояние люто разгневени, а сетне се втурнали един срещу друг с гръм и трясък и си нанесли такива свирепи удари, че конете им се преметнали назад и рухнали наземи. После двамата скокнали на крака, вдигнали щитове, изтеглили мечове и се хвърлили напред като побеснели глигани. И дълго се сражавали те, защото сър Мелиагант бил храбър и твърде силен воин, ала сър Ламорак бил още по-могъщ от него и все го отблъсквал, ала в тази битка и двамата получили люти рани.

И ето че, додето те се сражавали, минали случайно оттам, яздейки конете си, сър Ланселот и сър Блеоберис. И тогава сър Ланселот се втурнал помежду им, запитал ги по каква причина се бият и възкликнал:

— Та вие и двамата сте рицари на крал Артур!

— Сър — рекъл Мелиагант, — ще ви открия защо се бием. Аз възхвалих своята господарка, кралица Гуиневир, и казах, че тя е най-красивата дама на света, а сър Ламорак го отрече и каза, че кралица Маргауз от Оркни била по-красива и по-прекрасна от нея.

— Ех, сър Ламорак, защо говорите така! Не е редно да лишавате от почитта си своите властелини, на които сам вие, пък и всички ние дължим уважение. — И с тези думи той слязъл от коня и рекъл: — По тази причина приготви се за двубой, тъй като аз ще ти докажа, че кралица Гуиневир е най-красивата и най-великодушната дама на света.

— Сър — рекъл сър Ламорак, — никак не ми се иска да се сражавам с вас заради този спор, понеже всеки мъж смята своята дама за най-красива. Не бива да се гневите, че аз възхвалявам дамата, която най-много обичам, защото, ако за вас кралица Гуиневир е най-красива, трябва да знаете, че за мен кралица Маргауз от Оркни е най-красива и всеки рицар смята своята дама за най-красива. И трябва да знаете, сър, че вие и сър Тристан сте рицарите, с които пай не желая да се бия, ала ако все пак настоявате да се сражавате с мен, ще се съпротивлявам доколкото мога.

Тогава се обадил сър Блеоберис и рекъл:

— Господарю мой сър Ланселот, нивга до днес не съм ви виждал да се държите така неразумно, защото това, което казва сър Ламорак, е вярно и в съответствие с рицарската чест, тъй като и аз имам дама и я смятам за най-красивата на света. Нима това е достатъчна причина да се гневите?[1] И сам отлично знаете, че сър Ламорак е благороден рицар и винаги се е отнасял с почит към вас и към всички ни и затова ви моля да се одобрите.

Тогава сър Ланселот рекъл на сър Ламорак:

— Моля ви, простете ми лошите намерения и ако съм сгрешил, готов съм да изкупя вината си.

— Сър — отвърнал сър Ламорак, — между нас двамата обидата лесно се забравя.

И тъй, сър Ланселот и сър Блеоберис си тръгнали оттам, а сър Мелиагант и сър Ламорак яхнали конете и всеки си поел по пътя.

И не след дълго минал по тези места крал Артур и като срещнал сър Ламорак, влязъл в двубой с него, повалил го и тежко го ранил с копие, а после си продължил по пътя. И сър Ламорак люто се разгневил, че той не пожелал да се сражават пешком, тъй като не познал крал Артур.

Бележки

[1] Спорът между четиримата рицари за красотата на дамите им и произтеклият от него двубой са напълно в традицията на френската рицарска куртоазия, но мирното разрешаване на двубоя благодарение на здравия разум, проявен от Блеоберис (а чрез него явно говори самият Малори), свидетелства за отбелязаното вече изменено отношение към рицарската етика.