Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 35

Как разказали на крал Марк за Ализандер и как той искал да убие Садок за това, че е спасил живота му

— Заръчвам ти, в името на моята благословия и на високото ти рицарство да отмъстиш на крал Марк за смъртта на баща си.

И при тези думи паднала в несвяст.

Тогава Ализандер се хвърлил към майка си, вдигнал я на ръце и рекъл:

— Любезна майко, тежка заръка ми възложи, ала ти обещавам, че ще отмъстя на крал Марк, когато мога, и се заклевам пред Бога и пред теб.

И когато празненството свършило, управителят, по съвета на Англид, се погрижил да намерят на Ализандер добър кон и здрави доспехи. Сетне младежът се сражавал с двайсетте си другари, що били посветени в рицарство заедно с него, и накратко казано, повалил ги всичките, защото никой не могъл да устои на ударите му.

Тогава един от тези рицари отишъл при крал Марк и му разказал всичко — как Ализандер бил посветен в рицарство и каква заръка получил от майка си, както вече чухте.

— Уви, коварство и предателство! — рекъл крал Марк. — А аз мислех, че този млад изменник е мъртъв. Горко ми, на кого мога да се доверя?

И с тези думи крал Марк грабнал меч и тръгнал из покоите на замъка да търси сър Садок и да го убие. И като видял сър Садок как крал Марк идва насреща му с меч в ръка, рекъл тъй:

— Пази се, кралю, и не се доближавай до мен. Трябва да знаеш, че аз спасих живота на Ализандер, защото ти подло и коварно уби баща му Бодуин след всичките добрини, що стори за теб и кралството ти. И затова моля всемогъщия Христос да даде сили и мощ на Ализандер да ти отмъсти. Чуй ме, кралю Марк, пази се от младия Ализандер, понеже той е вече рицар.

— Горко ми — рекъл крал Марк, — дето слушам един предател да говори така пред мен.

И тогава четирима рицари изтеглили мечовете си да убият сър Садок, ала той начаса ги сразил всичките пред очите на крал Марк. После, без да се бави, излязъл от своите покои, взел си доспехите, яхнал кон и бързо препуснал навън. И никой не го спрял, понеже ни сър Тристан, ни сър Динас, нито пък Фергус пожелали да сторят зло на сър Садок.

Тогаз крал Марк се разгневил и намислил да погуби сър Ализандер и сър Садок, който го бил спасил, защото кралят се боял от Ализандер и го ненавиждал повече от всеки друг рицар на света.

Ала когато сър Тристан узнал, че Ализандер е вече посветен в рицарство, тозчас му изпратил писмо, с което му заръчвал и го молел да иде в двора на крал Артур и там да се учи от сър Ланселот и да му служи вярно. Такова писмо изпратил на Ализандер братовчед му сър Тристан и той решил да изпълни заръката му.

Тогава крал Марк повикал при себе си рицаря, който му донесъл вестта за Ализандер, и му заръчал да остане в Корнуол.

— Сър — рекъл рицарят, — така и ще сторя, тъй като не смея да се върна в родината си.

— Не е голяма беда — рекъл крал Марк, — защото аз ще ти дам двойно повече земя, отколкото си имал там.

Ала не след дълго сър Садок се сражавал с този коварен рицар и го убил. И като научил това крал Марк, извънредно се разгневил. Тогаз изпратил писма до кралица Морган Вълшебницата и до кралицата на Северен Уелс и се обърнал с молба към тези две магьосници да заръчат на своите дами-чародейки и на свирепите рицари Малгрин и Брюнис Безмилостни да обиколят всичките тамошни земи, та Ализандер по никой начин да не може да се спаси, а да бъде пленен и убит. И всичко това намислил крал Марк, за да погуби Ализандер.