Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 6
Как сър Ланселот се заселил на Острова на радостта и как се нарекъл кавалер Малфет
Сетне лейди Елейн отишла при сър Ланселот и му открила какво е намислил баща й за тях двамата. И не след дълго дошъл рицарят сър Кастор, племенник на крал Пелес, и запитал сър Ланселот как се казва.
— Сър — рекъл сър Ланселот, — името ми е кавалер Малфет, което ще рече Греховния рицар.
— Сър — рекъл сър Кастор, — може и тъй да е, ала на мен ми се струва, че името ви трябва да бъде сър Ланселот от Езерото, тъй като съм ви виждал по-рано.
— Сър — рекъл сър Ланселот, — не постъпвате като благороден рицар. Да кажем, че името ми наистина е сър Ланселот, а аз не желая да го узнаят хората. Какво ще ви струва, ако запазите тайната ми — губите ли нещо от това? Ала да знаете, че ако някога ми се удаде случай, ще ви накарам да съжалявате за тези си думи, кълна се в честта си.
Тогава сър Кастор коленичил, помолил сър Ланселот за милост и рекъл:
— Защото, кълна се, не ще открия никому кой сте, додето останете в тукашните земи.
И сър Ланселот му простил.
И тъй, не след дълго крал Пелес с десет рицари и лейди Елейн с двайсет дами отишли в замъка Блиант, който се издигал на един остров, обграден отвсякъде с чисти и дълбоки води. И като стигнали там, сър Ланселот го нарекъл Острова на радостта. А него самия наредил да наричат кавалер Малфет, ще рече Греховния рицар.
После сър Ланселот заръчал да му изработят черен щит, а в средата да изобразят от сребро кралица и корона и пред нея коленичил въоръжен рицар. И всеки ден, каквито и забавления да му устройвали дамите, веднъж на ден се заглеждал към кралството Логрис, дето били крал Артур и кралица Гуиневир. И тогава заридавал тъй горко, сякаш сърцето му щяло да се пръсне.
И случило се веднъж, че сър Ланселот узнал за един турнир на около три левги от замъка му. Тогава повикал при себе си едно джудже, пратил го на турнира и му рекъл:
— И преди да се разотидат рицарите, разгласи на всеослушание, че има на Острова на радостта в замъка Блиант един рицар на име кавалер Малфет, готов да се сражава в двубой с всеки, що пожелае. И който срази този рицар, ще получи прекрасна девица и ловен сокол.