Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Как сър Ланселот се заселил на Острова на радостта и как се нарекъл кавалер Малфет

Сетне лейди Елейн отишла при сър Ланселот и му открила какво е намислил баща й за тях двамата. И не след дълго дошъл рицарят сър Кастор, племенник на крал Пелес, и запитал сър Ланселот как се казва.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — името ми е кавалер Малфет, което ще рече Греховния рицар.

— Сър — рекъл сър Кастор, — може и тъй да е, ала на мен ми се струва, че името ви трябва да бъде сър Ланселот от Езерото, тъй като съм ви виждал по-рано.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — не постъпвате като благороден рицар. Да кажем, че името ми наистина е сър Ланселот, а аз не желая да го узнаят хората. Какво ще ви струва, ако запазите тайната ми — губите ли нещо от това? Ала да знаете, че ако някога ми се удаде случай, ще ви накарам да съжалявате за тези си думи, кълна се в честта си.

Тогава сър Кастор коленичил, помолил сър Ланселот за милост и рекъл:

— Защото, кълна се, не ще открия никому кой сте, додето останете в тукашните земи.

И сър Ланселот му простил.

И тъй, не след дълго крал Пелес с десет рицари и лейди Елейн с двайсет дами отишли в замъка Блиант, който се издигал на един остров, обграден отвсякъде с чисти и дълбоки води. И като стигнали там, сър Ланселот го нарекъл Острова на радостта. А него самия наредил да наричат кавалер Малфет, ще рече Греховния рицар.

После сър Ланселот заръчал да му изработят черен щит, а в средата да изобразят от сребро кралица и корона и пред нея коленичил въоръжен рицар. И всеки ден, каквито и забавления да му устройвали дамите, веднъж на ден се заглеждал към кралството Логрис, дето били крал Артур и кралица Гуиневир. И тогава заридавал тъй горко, сякаш сърцето му щяло да се пръсне.

И случило се веднъж, че сър Ланселот узнал за един турнир на около три левги от замъка му. Тогава повикал при себе си едно джудже, пратил го на турнира и му рекъл:

— И преди да се разотидат рицарите, разгласи на всеослушание, че има на Острова на радостта в замъка Блиант един рицар на име кавалер Малфет, готов да се сражава в двубой с всеки, що пожелае. И който срази този рицар, ще получи прекрасна девица и ловен сокол.