Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
Как сър Ланселот, след като узнал за смъртта на крал Артур и на сър Гауейн, и за всичко друго, се върнал в Англия
А сър Ланселот узнал в своите земи, че сър Мордред бил коронясан за крал на Англия и воювал срещу крал Артур, родния си баща, и не му позволявал да се върне в собствените си владения. И разказали също на сър Ланселот, че сър Мордред бил обсадил Лондонската кула, понеже кралицата не искала да се венчае за него. Тогава сър Ланселот извънмерно се разгневил и рекъл на сродниците си:
— Уви, съжалявам, че оставих този двоен предател сър Мордред да се изплъзне от ръцете ми, защото той хвърли голям позор върху господаря Артур. От скръбното писмо, що сър Гауейн ми изпрати, Бог да помилва душата му, разбирам, че господарят ми Артур е в голяма беда. Уви, защо доживях деня да чуя, че този преблагороден крал, който ме посвети в рицарство, трябва да се защищава в собствените си земи от поданиците си. А това скръбно писмо, що сър Гауейн ми изпрати преди смъртта си с молба да отида на гроба му, знайте, опечали сърцето ми с тъжните си думи, защото той бе най-благородният рицар на света. В лош час съм се родил на този свят, та да ме сполети бедата да убия сър Гауейн, храбрия рицар сър Гахерис и най-скъпия ми другар сър Гарет, този благороден рицар. Уви, мога да кажа, че съм злочест, щом съм причинил толкоз нещастия — продължил сър Ланселот, — ала, уви, може би няма да имам щастието да погубя онзи предател сър Мордред.
— Оставете жалбите — рекъл сър Борс — и отмъстете най-напред за смъртта на сър Гауейн. Добре ще бъде да идете на гроба на сър Гауейн, а после да отмъстите за нашия господар Артур и за господарката ни кралица Гуиневир.
— Благодаря ви — рекъл сър Ланселот, — вие винаги се грижите за доброто ми име.
И тъй, с най-голяма бързина приготвили кораби и галери, та сър Ланселот и войнството му да потегли за Англия. И преминал той морето и стигнал в Доувър, дето слязъл със седем крале, и войнството им било тъй многобройно, че човек изтръпвал при вида му.
Тогаз сър Ланселот разпитал жителите на Доувър къде е отишъл крал Артур. И те му разказали, че бил убит и че сър Мордред и сто хиляди воини загинали в този ден. И как преди туй сър Мордред дал сражение на крал Артур още при слизането му на брега и тогава бил убит храбрият сър Гауейн, и как на другата сутрин сър Мордред се сражавал с краля край хълма Барнъм Даун и там кралят победил сър Мордред.
— Уви — рекъл сър Ланселот, — по-тъжни вести нивга не съм чувал. Сега, любезни господа, покажете ми гроба на сър Гауейн.
Тогава няколко мъже от града го завели в Доувърската крепост и му показали гроба. И сър Ланселот коленичил и заплакал и от сърце се помолил за спасението на душата му. И същата вечер отслужил помен за него и нагостил всички обилно с месо, риба, вино и бира, а на мъжете и жените, що дошли там, броил по дванайсет пенса. А парите раздавал със собствената си ръка, облечен в траурна одежда, и през цялото време плакал и заръчвал на всекиго да се моли за душата на сър Гауейн. А на сутринта всички висши и нисши църковни служители от тези земи се събрали и отслужили заупокойна молитва. И пръв принесъл дар сър Ланселот и дарил сто лири, после седемте крале дарили по четирийсет лири, а и всеки от неговите хиляда рицари дарил по една лира, та приношението траяло от сутринта до вечерта. А сър Ланселот две нощи лежал на гроба в молитви и неутешима скръб. На третия ден сър Ланселот събрал кралете, херцозите, графовете, бароните и рицарите и им рекъл:
— Любезни лордове, благодаря на всички ви, че ме последвахте в тази страна, ала дойдохме тук твърде късно и аз вечно ще жаля за това, но срещу смъртта никой не може да се бори и затуй — продължил сър Ланселот — ще се отправя да търся своята повелителка кралица Гуиневир, тъй като се боя, че тя понася тежки мъки и страдания, и както чух, била избягала към западните земи. Затова почакайте ме тук и ако до петнайсет дни не се върна, качете се със своите воини на корабите и вървете там, отдето сте дошли, защото аз ще направя това, което ви казах.