Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 37

Как кралица Морган Вълшебницата завела Ализандер в замъка си и как изцерила раните му

После кралица Морган Вълшебницата прегледала раните му и ги намазала с такъв мехлем, че едва не умрял. И на сутринта, като влязла при него, той й се оплакал горко и тогава тя сложила друг мехлем, та болките се уталожили.

И не след дълго дошла девицата от замъка и рекла на Вълшебницата Морган:

— Моля ви, помогнете ми и сторете тъй, че този рицар да се венчае с мен, защото заслужи любовта ми със силата на ръцете си.

— Ще видите с какви думи ще го убедя — рекла Вълшебницата Морган. Сетне отишла при Ализандер и му заръчала:

— Както и да настоява тази дама да се венчаете с нея, откажете й, защото не е съпруга за вас.

И тъй, скоро девицата влязла в покоите му и го помолила да стане неин господар.

— Девице — рекъл Сирака, — благодаря ви за честта, ала все още нямам намерение да се женя в тези земи.

— Сър — рекла тя, — щом сам не желаете да се венчаете за мен, аз ви моля, понеже заслужихте това право в бой, дайте ме за съпруга на един тукашен рицар, който отдавна ме почита дълбоко и от много години ме люби.

— Съгласен съм — рекъл Ализандер, — и на драго сърце ще го сторя.

Тогава пратили вестител да повика рицаря, чието име било Герин Дебелака. И скоро девицата и той сключили ръце и тъй били венчани.

Сетне кралица Морган Вълшебницата отишла при Ализандер, накарала го да стане, настанила го в носилка между два коня и му дала питие, от което той три дни и три нощи спал, без да се пробуди, и така го завела в собствения си замък, който по туй време се наричал Хубавият изглед. Там Вълшебницата Морган застанала пред Ализандер и го запитала желае ли да оздравее.

— Кой би искал да е болен — рекъл Ализандер, — ако може да бъде здрав?

— Щом е тъй — рекла Вълшебницата Морган, — закълнете се в рицарската си чест от днес насетне една година и един ден да не напускате пределите на този замък и аз ви уверявам, че тогава лесно ще оздравеете.

— Съгласен съм — рекъл сър Ализандер.

И като се заклел, не след дълго оздравял напълно. Ала когато оздравял, Ализандер започнал да се кае, че е дал такава клетва, защото поради нея не можел да си отмъсти на крал Марк.

И скоро дошла там една девица, която била братовчедка на граф Де Пас и на Вълшебницата Морган. А по право замъкът Хубавият изглед принадлежал по наследство на нея. И тази девица влязла в замъка, дето лежал Ализандер, и го намерила в постелята му твърде скръбен и опечален.