Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Как сър Ланселот започнал да линее и скоро умрял и как отнесли тялото му във Веселата стража, за да бъде погребано там

И от този ден насетне сър Ланселот рядко хапвал или пийвал нещо, додето умрял, тъй като все повече и повече линеел, съсухрял се и чезнел. И нито епископът, нито някой от другарите му успявали да го накарат да хапне, а и малко пиел, та се смалил с цял лакът и хората не можели да го познаят. И той неотстъпно, денем и нощем се молел, та само рядко го оборвал неспокоен сън и все лежал ничком на гроба на крал Артур и кралица Гуиневир. И с нищо не могли да го утешат ни епископът, ни сър Борс, ни никой от другарите му. Всичко било напразно.

И тъй, след шест седмици сър Ланселот легнал болен на постеля. Тогаз повикал епископа, който живеел там като отшелник, и всичките си верни другари. И рекъл сър Ланселот с отпаднал глас на епископа:

— Свети отче, моля ви, изпълнете над мен последните обреди, както подобава на един християнин.

— Не е нужно — отвърнали отшелникът и всичките му другари. — Това е само тежест в кръвта ви и до утре с божията милост ще се оправите.

— Любезни лордове — рекъл сър Ланселот, — трябва да знаете, че изтерзаното ми тяло копнее за пръстта, защото ми бе открито повече, отколкото ви казвам сега. Затуй, моля ви, изпълнете обредите.

И когато му дали свето причастие и го миропомазали и изпълнили всичко според християнската вяра, сър Ланселот помолил епископа другарите му да занесат неговото тяло във Веселата стража. Някои казват, че това бил замъкът Аник, а други, че бил Бамбъро.

— Сега се кая за това — рекъл сър Ланселот, — ала нявга се заклех, че ще бъда погребан във Веселата стража. И за да не наруша клетвата си, моля ви да ме занесете там.

Тогаз всичките му другари заплакали и закършили ръце от скръб. Най-подир късно през нощта всички си легнали, тъй като спели в една килия. Ала след полунощ, малко преди съмване, епископът, който отдавна бил отшелник, както лежал и спял в постелята си, започнал гръмко да се смее. Тогава другите се събудили, отишли при него и го попитали какво му е.

— Ах, милостиви Иисусе Христе — рекъл епископът, — защо ме събудихте? Никога през живота си не съм бил тъй радостен и спокоен.

— Защо? — запитал сър Борс.

— Истина ви казвам — отвърнал епископът, — сър Ланселот бе тук при мен с повече ангели, отколкото съм виждал хора в един ден. И видях как ангелите въздигнаха сър Ланселот към небето и небесните врати се отвориха пред него.

— Това са само неспокойни сънища — рекъл сър Борс. — Сигурен съм, че сър Ланселот е вече добре.

— Може и тъй да е — рекъл епископът. — Идете при постелята му и ще разберете истината.

И когато сър Борс и другарите му отишли до постелята, намерили го да лежи мъртъв и студен, ала лицето му сякаш се усмихвало и наоколо се разнасяло най-сладко благоухание. И тогава те заридали и кършили ръце и го оплаквали с най-жалните вопли, що нявга човек е чувал.

А на сутринта епископът отслужил заупокойна молитва. След това епископът и деветте рицари положили сър Ланселот на носилката, с която били пренесли кралица Гуиневир, за да я погребат. И тъй, епископът и всички други поели на път и вървели с тялото на сър Ланселот, додето стигнали до Веселата стража. И през цялото време край него горели сто факли. И тъй, след петнайсет дни стигнали във Веселата стража.

Там положили тялото пред олтара, пели псалми и чели молитви за него. И през цялото време лицето му било открито, за да го видят всички. Такъв бил обичаят в онези времена — достойните мъже трябвало да лежат с открити лица, додето ги погребат.

И както извършвали това богослужение, пристигнал сър Ектор де Марис, който седем години обикалял Англия, Шотландия и Уелс да търси брат си сър Ланселот.