Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 7
Как сър Борс се подслонил при една дама и как приел да се сражава като неин застъпник за земите й
И като свалил доспехите си, завели го във високата кула, дето живеела дама, млада, стройна и красива. И тя го приела твърде радушно, сложила го да седне до нея, а сетне наредила да приготвят трапеза с месо и най-богати блюда. Видял това сър Борс и си спомнил за дадения обет, та заръчал на един оръженосец да му донесе вода и онзи му донесъл. Тогава той надробил хляб в нея и това вечерял.
— Ах — рекла дамата, — струва ми се, че не ви се нравят ястията ми.
— Напротив, господарко — рекъл сър Борс, — Бог да ви благослови, ала днес не бива да ям друго.
И тя не казала нищо повече, тъй като не желаела да го гневи. А като вечеряли, дълго разговаряли за това-онова. Тогава дошъл един оръженосец и рекъл:
— Господарко, до утре трябва да намерите рицар, готов да се сражава за този замък, а също и за земите наоколо, инак сестра ви утре ще ви го отнеме, затуй опитайте се да откриете воин, който да защити правото ви в двубой с Придам Черни.
Тогава тя заридала и рекла:
— Ах, Боже милостиви, защо ми даде власт над тези земи, които сега трябва да загубя без причина и право?
И като чул думите й, сър Борс рекъл:
— Аз ще ви помогна.
— Сър — рекла тя, — чуйте какво ще ви разкажа. Имаше тук някога крал на име Аниус, който владееше всички тези земи. И случи се за зла чест, че залюби той една дама, много по-възрастна от мен, и на нея даде всички свои земи и рицари. И тогава тя заживя със зли обичаи и успя да погуби мнозина от родствениците му. Като видя това, той я прогони от тези земи и подари на мен всичките си владения. Ала когато този достоен крал умря, онази дама започна да воюва с мен и много от хората ми унищожи, а други обърна против мен, та няма кой да ме защити. Остави ми само тази висока кула, ала сега заплашва, че и нея ще ми вземе, ако не намеря рицар, който да се сражава с нейния застъпник.
— Кажете ми — рекъл сър Борс, — кой е този Придам Черни?
— Сър — рекла тя, — той е най-свирепият боец в тези земи.
— Сега можете да известите на тази дама, че сте намерили рицар, който да се сражава с Придам Черни в името на Бога и във ваше име.
Тогава дамата твърде се възрадвала и пратила вест, че е готова да защити правата си. И най-любезно настанила тя сър Борс тази нощ, ала той отказал да легне в постелята, а се изпънал на пода, както бил се врекъл да прави, додето не заслужи Светия граал.