Томас Малори
Смъртта на Артур (215)

Глава 19

Как се разнесъл слух, че сър Тристан е умрял, и как Хубавата Изолда искала да се убие

Тогава сър Андред, който бил братовчед на сър Тристан, накарал една дама, своя възлюбена, да разпространи слух, че била при сър Тристан, когато той умрял. И тя отишла с тази измислица в двора на крал Марк и там разказала как уж го била погребала до един извор и как, преди да умре, той я помолил крал Марк да направи братовчед му, сър Андред, крал на Лион, чийто владетел бил сър Тристан. Всичко това сър Андред сторил, защото искал да си присвои земите на сър Тристан.

И като чул крал Марк, че сър Тристан е мъртъв, плакал и дълбоко се наскърбил. Ала когато кралица Изолда научила тази вест, толкова се опечалила, че едва не изгубила разсъдъка си. И тъй, един ден тя решила да се самоубие и да не живее след смъртта на сър Тристан.

И тогава Хубавата. Изолда тайно взела един меч, занесла го в градината си и там здраво го затъкнала до дръжката в стъблото на една слива на височина на гърдите си. И тъкмо щяла да се хвърли върху острието на меча и да се убие, видял я крал Марк как коленичи и я чул да казва:

— Господи благи Иисусе Христе, смили се над мен, защото не мога да живея след смъртта на сър Тристан Лионски, който беше първата ми любов и ще бъде последната.

При тези думи крал Марк се приближил и я прегърнал, а после взел меча, вдигнал я на ръце и я занесъл в една кула. И там наредил да я пазят и зорко да бдят над нея. Сетне тя дълго лежала болна и едва не умряла.

А в туй време сър Тристан все тичал гол из гората с меч в ръка, додето най-подир стигнал до една отшелническа килия и там легнал и заспал. Тогава отшелникът му взел меча и сложил до него храна. И сър Тристан останал там десет дни, а после се върнал при говедарите.

Имало в тези земи един великан на име Таулас и понеже се боял от сър Тристан, цели седем години не смеел да излиза от замъка си, а повечето време стоял в една здраво укрепена кула. И чул този Таулас слуховете, що се носели в двора на крал Марк, че сър Тристан бил умрял.

Тогава този Таулас почнал всеки ден да излиза от замъка си. И случило се веднъж, че както скитал насам-натам, срещнал говедарите и седнал да си почине сред тях. В туй време минал оттам един корнуолски рицар на име сър Динант, който водел със себе си своята дама. И като го видял великанът, отдалечил се от говедарите и се скрил зад едно дърво, а рицарят спрял край близкия извор и слязъл от коня да си почине.

Ала щом рицарят се навел да пие вода, великанът Таулас се втурнал между него и коня му и скочил на седлото. После се спуснал към сър Динант, сграбчил го за яката, вдигнал го пред себе си на коня и посегнал да му отсече главата. Тогава говедарите рекли на сър Тристан:

— Помогни на онзи рицар.

— Помогнете му вие — отвърнал сър Тристан.

— Не смеем — рекли говедарите.

Тогава сър Тристан съгледал меча на рицаря да лежи на земята, втурнал се към него, грабнал го и отсякъл главата на сър Таулас, а сетне пак се върнал при говедарите.