Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Как дамата Брагуейн намерила сър Тристан заспал край един извор и как му предала писма от Хубавата Изолда

Сетне си свалил шлема, измил си лицето и ръцете и заспал.

Минала в туй време оттам една дама, която от много дни търсела сър Тристан надлъж и нашир из тези земи. Спряла се тя до извора и погледнала спящия рицар и макар да не познала самия сър Тристан, досетила се кой е по коня му, наричан Пасебрюл[1]. А този кон сър Тристан го имал от много години и додето той бродел обезумял из гората, сър Фергус се грижел за Пасебрюл. И тъй, тази дама, а тя била Брагуейн, седнала тихо и зачакала сър Тристан да се събуди. И като се събудил, поздравила го, а той отвърнал на поздрава й, защото двамата отдавна се познавали. После му разказала, че дълго го е търсила надлъж и нашир и че му носи писма от кралицата Хубавата Изолда. И тозчас сър Тристан ги прочел и трябва да знаете, че много се зарадвал, тъй като били пълни с тъжни жалби и молби. И тогава сър Тристан рекъл:

— Лейди Брагуейн, трябва да останете с мен, додето свърши турнирът при Замъка на девиците, а после ще отнесете писма и вести от мен.

Сетне сър Тристан яхнал коня си и тръгнал да търси подслон за през нощта. Не след дълго срещнал един добър стар рицар и го помолил да нощува при него. Скоро при сър Тристан дошъл и Гувернал и като видял дамата, зарадвал се. Името на стария рицар било Пелон и той им разказал за големия турнир, който щял да стане при Замъка на девиците, и как сър Ланселот и още трийсет и двама рицари от неговия род си поръчали корнуолски щитове.

И скоро дошъл при сър Пелон един човек и му съобщил, че сър Персид Блоазки се е върнал у дома. Тогава той сключил ръце и благодарил Богу за завръщането му, а сетне казал на сър Тристан, че от две години не бил виждал сина си сър Персид.

— Сър — рекъл сър Тристан, — познавам добре сина ви като храбър рицар.

И случило се така, че сър Тристан и сър Персид стигнали по едно и също време в дома на сър Пелон. Тогава двамата рицари свалили доспехите си и облекли леки одежди, а после се поздравили един другиго.

И когато сър Персид разбрал, че сър Тристан е от Корнуол, казал, че е бил веднъж в онези земи, и рекъл:

— И там се сражавах пред очите на крал Марк и случи се тогава, че повалих десет рицари, а после дойде сър Тристан Лионски, повали ме и ми взе дамата. И знайте, че никога няма да му простя това и ще го помия, додето не намеря начин да му отмъстя.

— Е — рекъл сър Тристан, — сега разбирам, че ненавиждате сър Тристан. Ала как мислите, смятате ли, че той ще се уплаши от заканите ви?

— Колкото за това — рекъл сър Персид, — знам, че сър Тристан е рицар благороден и по-храбър от мен, ала не ще му остана длъжен в боя.

И както разговаряли те пред един прозорец в замъка, видели да минават много рицари, поели към мястото на турнира. И тогава сър Тристан забелязал снажен рицар на едър черен кон и с щит, покрит с черно платно.

— Кой е онзи рицар с черния кои и черния щит? — запитал сър Тристан. — Изглежда храбър рицар.

— Познавам го добре — отвърнал сър Персид, — защото е един от най-храбрите рицари на света.

— Тогава трябва да е сър Ланселот — рекъл сър Тристан.

— Не — рекъл сър Персид, — това е сър Паломид, непокръстеният рицар.

Бележки

[1] Пасебрюл — името на Тристановия кон означава „който минава през гъсти, влажни лесове“, като първият елемент „passe“ е от френски, а вторият „breuill“ — от келтски произход.