Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 73
Как крал Артур и сър Ланселот отишли да видят Хубавата Изолда и как сър Паломид повалил крал Артур
И тъй, на сутринта сър Ланселот се събудил твърде рано, а сър Тристан се приготвил за турнира и с него Хубавата Изолда, сър Паломид и сър Гарет. И всички тръгнали отново пременени в зелено към гората. А сър Динадан останал да спи в постелята си. И както яздели, случило се, че кралят и сър Ланселот стояли до един прозорец и видели да минават сър Тристан и Изолда.
— Сър — рекъл сър Ланселот, — ей там язди най-красивата жена на света след вашата кралица, лейди Гуиневир.
— Коя е тя? — попитал крал Артур.
— Сър — рекъл той, — това е кралица Изолда, която няма равна на себе си освен моята господарка, вашата кралица.
— Вземете коня си и се въоръжете според обичая — рекъл Артур, — а и аз ще сторя същото, защото, кълна се, искам да я видя.
И тозчас двамата сложили доспехи, яхнали коне, взели по едно копие и препуснали към гората.
— Сър — рекъл сър Ланселот, — не е разумно да се приближавате твърде много до тях, тъй като трябва да знаете, че там има двама отлични рицари, и затова ви моля, сър, не бързайте толкоз. Може тези рицари да се разгневят, ако ненадейно се изпречим на пътя им.
— Колкото до това — рекъл Артур, — аз държа да я видя и не ме е грижа кой може да се ядоса.
— Сър — рекъл Ланселот, — излагате се на голяма опасност.
— Колкото до това — отвърнал кралят, — не ще се уплаша.
И тозчас кралят се приближил до Изолда, поздравил я и рекъл:
— Дал Бог добро.
— Сър — рекла тя, — добра среща.
Тогава кралят я погледнал и твърде я харесал. Ала сър Паломид се изправил пред Артур и рекъл:
— Недостойни рицарю, какво търсиш тук? Не е учтиво тъй ненадейно да се изправиш пред една дама, затова отдръпни се.
Ала сър Артур не обърнал внимание на думите му и продължил да гледа кралица Изолда. Тогава сър Паломид се разгневил, грабнал копие, хвърлил се върху крал Артур и го повалил с копието.
Като видял сър Ланселот какво зло извършил сър Паломид, рекъл си: „Никак не ми е по сърце да се сражавам с този рицар, и не толкоз заради него самия, колкото заради сър Тристан. Защото, убеден съм, ако поваля сър Паломид, ще трябва да премеря сили и със сър Тристан, а ще ми бъде твърде трудно да надвия и двамата, тъй като са храбри рицари. Въпреки туй, жив или мъртъв, трябва да отмъстя за господаря си и нека става с мен каквото ще.“
И тозчас сър Ланселот викнал на сър Паломид:
— Брани се от мен.
Тогава сър Ланселот и сър Паломид яростно връхлетели един връз друг с копия и сър Ланселот ударил сър Паломид с такава сила, че го повалил от седлото и той рухнал на земята.
Когато сър Тристан видял сър Паломид повален, рекъл на сър Ланселот:
— Благородни рицарю, брани се, защото те призовавам на двубой.
— Колкото до този двубой — рекъл сър Ланселот, — ще го приема, защото не се боя от вас. Ала ако бъде волята ми, не желая да се сражавам с вас, тъй като трябва да знаете, че бях принуден да отмъстя за славния си господар, който бе повален от коня по недостоен и противен на рицарската чест начин. И затуй, макар и да отмъстих за стореното, не се гневете, понеже той ми е твърде скъп другар и не мога да допусна да бъде опозорен.
И тозчас по вида му и по достойните му думи сър Тристан познал сър Ланселот от Езерото и се досетил, че поваленият от сър Паломид рицар е крал Артур. И сър Тристан отпуснал копието си и помогнал на сър Паломид да възседне коня, а сър Ланселот помогнал на крал Артур. Сетне всеки продължил по пътя си.
— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан на сър Паломид, — вие постъпихте твърде недостойно, като повалихте тъй ненадейно онзи рицар. И трябва да знаете, че с това се посрамихте, тъй като тези рицари дойдоха най-учтиво да видят една красива дама. И не беше ваше задължение да влизате в бой заради моята дама. Да знаете, че зле ще пострадаме, тъй като този, когото повалихте, беше крал Артур, а другият беше храбрият рицар сър Ланселот. Защото не съм забравил думите на сър Ланселот, който го нарече най-прославен мъж, и по това разбрах, че е крал Артур. А колкото до сър Ланселот, и петстотин рицари да имаше тук, той не би отказал да се сражава с тях, а с мен отказа да се бие. И по това също разбрах, че е сър Ланселот, защото той винаги е благосклонен към мен и крайно добронамерен. И от всички рицари без изключение, каквото и да казват хората, той е първият, цвят и венец на рицарството. И ако се разгневи и пожелае да се сражава докрай и без всякаква милост, знам, че няма рицар на земята, когото сър Ланселот да не може да победи на кон или в бой с меч.
— Не мога да повярвам — рекъл Паломид, — че крал Артур ще тръгне да търси приключения като обикновен странстващ рицар.
— Ах — рекъл сър Тристан, — вие не познавате моя господар крал Артур, от когото всички рицари могат да научат какво значи рицарско достойнство. Затова трябва да съжалявате за злото, което сторихте на такъв благороден крал.
— Стореното, сторено — отвърнал Паломид.
После сър Тристан завел кралица Изолда в манастира, отдето щяла да наблюдава турнира.