Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Как шестимата рицари проводили сър Динадан да се сражава с крал Марк и как крал Марк отказал

И после го разпитали за приключенията му и дали е видял наскоро сър Тристан и сър Ланселот.

— Кълна се, че не съм виждал ни единия, ни другия, откак съм напуснал Камелот — отвърнал сър Динадан.

— Кой беше онзи рицар, дето тъй внезапно се раздели с вас и препусна през полето? — запитал сър Брандил.

— Сър — отвърнал Динадан, — беше един корнуолски рицар, най-големият страхливец, който някога е яздил кон.

— Как се казва? — запитали рицарите.

— Не знам — отвърнал сър Динадан.

И тъй, след като добре си починали и си поприказвали, яхнали конете и отишли в един замък, дето живеел стар рицар, който посрещал най-гостоприемно всички странстващи рицари. И додето разговаряли, в замъка пристигнал сър Грифлет Син Божи и бил приет с радост. И тогава го попитали дали не е срещал сър Ланселот или сър Тристан.

— Любезни рицари — отвърнал той, — не съм ги виждал, откакто напуснах Камелот.

И тъй, додето сър Динадан се разхождал и разглеждал замъка, зърнал в една стая крал Марк, сгълчал го и го попитал защо е побягнал от него.

— Сър — отвърнал той, — не смеех да остана, защото тези рицари бяха твърде много на брой. А вие как се избавихте?

— Сър — рекъл сър Динадан, — те се оказаха по-добронамерени, отколкото очаквах.

— Кой е предводителят на тази дружина? — попитал крал Марк.

Тогава, за да го уплаши, сър Динадан рекъл, че ги води самият сър Ланселот.

— Иисусе Христе! — извикал кралят. — А мога ли да позная сър Ланселот по щита му?

— Да — отвърнал Динадан, — защото той носи щит на черни и сребърни ивици.

Всичко това издумал, за да уплаши крал Марк, тъй като сър Ланселот не бил в тази дружина.

— Моля ви се — рекъл крал Марк, — не се отделяйте от мен и свитата ми.

— Никак не ми е по сърце желанието ви, понеже съвсем неотдавна вие ме изоставихте — рекъл сър Динадан.

И с тези думи той се разделил с крал Марк и се върнал при другарите си. И скоро те се качили на конете и потеглили на път, а додето яздили, все разговаряли за корнуолския рицар, тъй като сър Динадан им казал, че го открил в замъка, дето нощували.

— Това е добре — рекъл сър Грифлет, — защото съм довел с нас сър Дагонет, шута на крал Артур, а той е отличен другар и най-големият шегобиец на света.

— Знаете ли какво? — рекъл сър Динадан. — Казах на корнуолския рицар, че с нас е самият сър Ланселот. Тогава той ме попита какъв щит носи, а пък аз отвърнах, че носи щит, какъвто е щитът на сър Мордред.

— Знаете ли — рекъл сър Мордред, — аз съм ранен и не мога да нося нито щит, нито ризница. Затова дайте моя щит и моята ризница на сър Дагонет и нека той влезе в двубой с корнуолския рицар.

— Тъй и ще сторим — рекъл сър Динадан, — кълна се.

И тозчас нагласили сър Дагонет с ризницата и щита на Мордред, качили го на едър кон и му дали копие в ръката.

— А сега — рекъл Дагонет, — покажете ми рицаря и вярвам, че ще го поваля.

И тъй, всички тези рицари отишли край една гора и чакали там, додето най-подир се задал крал Марк. Тогава изскочил сър Дагонет и препуснал с все сила направо срещу него. И щом го наближил, развикал се като обезумял и рекъл:

— Отбранявай се, корнуолски рицарю, защото инак ще те убия!

Ала като зърнал щита му, крал Марк си рекъл: „Това е сър Ланселот! Горко ми, сега ще загина!“ И тозчас пришпорил коня си да препуска колкото му силите държат. А сър Дагонет се втурнал подир крал Марк през гъстата гора и все викал и го хулел като обезумял.

Когато сър Юуейн и сър Брандил съгледали как Дагонет гони крал Марк, смели се от сърце. Сетне яхнали конете си и препуснали след тях да видят как ще се справи сър Дагонет, защото никак не искали да пострада, тъй като крал Артур твърде много го обичал и го посветил в рицарство със собствената си ръка. И при всеки турнир той разсмивал крал Артур. И рицарите препускали насам-натам и тъй викали и гонели крал Марк, та цялата гора ехтяла.