Томас Малори
Смъртта на Артур (319)

Глава 80

Как сър Тристан преминал на страната на крал Артур, а сър Паломид отказал

Тогава сър Тристан извикал сър Паломид, сър Гарет и сър Динадан и им рекъл:

— Любезни другари мои, трябва да ви кажа, че ще мина на страната на крал Артур, защото никога до днес не съм виждал толкоз малко на брой мъже да се сражават тъй храбро и би било позор за нас като рицари на Кръглата маса да допуснем нашият господар крал Артур и този благороден рицар сър Ланселот да бъдат опозорени.

— Справедливи слова изрекохте — казали сър Гарет и сър Динадан.

— Може и тъй да е — рекъл Паломид, — ала аз няма да се обърна срещу тези, на чиято страна най-напред дойдох да се бия.

— Правите го заради мен — рекъл сър Тристан, — затова вървете и Господ да ви закриля.

И тъй, сър Паломид ги оставил, а сър Тристан, Гарет и Динадан отишли при сър Ланселот. Тогава сър Ланселот повалил краля на Ирландия от коня му, а после повалил краля на Шотландия и краля на Уелс. Сър Артур пък връхлетял върху сър Паломид и го повалил от коня, а сър Тристан надвил всички, с които се сражавал. Сър Гарет и сър Динадан също се били като благородни рицари. И тогава противниците им се разбягали.

— Горко ми — рекъл сър Паломид, — какъв ден доживях! Загубих всичката слава, която бях заслужил.

И тъй, сър Паломид си тръгнал по пътя твърде опечален и вървял, додето стигнал до един извор. И там слязъл от коня, свалил доспехите си и плакал и ридал като обезумял.

В туй време мнозина рицари отредили първенството в турнира на сър Тристан, а мнозина отсъдили първенството на сър Ланселот.

— Любезни лордове — рекъл сър Тристан, — благодаря ви за честта, която пожелахте да ми окажете, ала от сърце ви моля да дадете гласа си за сър Ланселот, тъй като, кълна се, аз сам ще застана на негова страна.

Ала сър Ланселот не се съгласил и така двамата си поделили рицарската слава.

Сетне всички се разотишли, а сър Блеоберис и сър Ектор се отправили със сър Тристан и Хубавата Изолда към техните шатри.

И случило се, че както сър Паломид плачел и ридаел край извора, минали оттам кралете на Уелс и на Шотландия и видели сър Паломид обзет от тази мъка.

— Уви — рекли те, — твърде жалко е такъв благороден мъж като вас дотам да се остави на скръбта!

Тогава тези крале накарали сър Паломид да сложи отново доспехите си, а сетне хванали коня му и той го яхнал и тръгнал с тях, ала все тъй горко плачел. И като минали край шатрите на сър Тристан и на Хубавата Изолда, сър Паломид помолил двамата крале да го изчакат, додето поговори със сър Тристан. После застанал пред шатъра и викнал:

— Къде си, сър Тристан Лионски?

— Сър — рекъл Динадан, — това е сър Паломид.

— Е, сър Паломид, няма ли да дойдете тук при нас?

— Позор на теб, изменнико! — рекъл Паломид. — Знай, че ако беше ден, а не нощ, щях да те убия със собствените си ръце. И помни, случи ли се да те срещна някъде, ще умреш за днешните си дела.

— Сър Паломид — рекъл сър Тристан, — несправедливо ме обвиняваш, защото, ако и ти беше постъпил като мен, щеше да заслужиш не по-малка слава. Ала щом тъй открито ме предупреждаваш, ще се пазя от теб.

— Позор на теб, изменнико! — викнал пак Паломид и си отишъл.

И тъй, на сутринта сър Тристан, Блеоберис, сър Ектор де Марис, сър Гарет и сър Динадан поели на път и, къде по суша, къде по вода, завели Хубавата Изолда в замъка Веселата стража. И там всички си почивали седем дни и се забавлявали и веселили според желанията си.

В туй време крал Артур и рицарите му се оттеглили в Камелот, а сър Паломид отишъл с двамата крале. И твърде неутешима била скръбта му, ала не заради раздялата с Хубавата Изолда, а донейде и поради раздялата със сър Тристан, защото сър Тристан бил тъй великодушен и благороден, че колкото пъти сър Паломид се сещал за него, всяка радост бягала от сърцето му.