Томас Малори
Смъртта на Артур (490)

Глава 21

Как сър Ланселот и сър Гауейн се сражавали и как сър Гауейн бил повален и ранен

И тъй, сър Гауейн и сър Ланселот отстъпили далеч един от друг, а сетне с все сила пришпорили конете си, сблъскали се могъщо и всеки ударил с копие противника си точно в средата на щита. Ала рицарите били толкова силни и копията им толкова тежки, че конете не могли да устоят на ударите и рухнали на земята. Тогава двамата скочили на крака и като вдигнали щитове пред гърдите си, хвърлили се в люта битка и си нанесли яростни удари по цялото тяло, та кръв се леела от много рани.

А сър Гауейн имал такава дарба и способност, дадена му от един свят старец^[1], че всеки ден от девет часа до пладне силите му растели и се утроявали през тези три часа. И благодарение на това сър Гауейн спечелил голяма бойна слава. И заради него крал Артур наредил всякакви двубои по какъвто и да е повод, що ставали в двора му, да започват към девет часа сутринта. И всичко това сторил от любов към сър Гауейн, та ако се случи той да се сражава, да заслужи победата в двубоя, додето силите му растат през тези три часа. Ала малцина рицари по онова време знаели за туй предимство на сър Гауейн, само крал Артур знаел.

Така се сражавал сър Гауейн със сър Ланселот, а той, като усетил, че силите на сър Гауейн все растат, твърде се учудил и се уплашил да не се посрами, защото, както казва френската книга, щом видял как се удвоява мощта на сър Гауейн, сър Ланселот си помислил, че самият дявол е излязъл насреща му, а не смъртен човек. Затуй сър Ланселот се защищавал и се бранел ту от едната, ту от другата страна, прикривал се зад щита си и пестял силите и дъха си през тези три часа. А в туй време сър Гауейн му нанесъл безчет тежки удари и безчет люти рани, та всички рицари, що ги гледали, се чудели как устоява сър Ланселот. Ала едва ли се досещали те колко трудно било на сър Ланселот да устои.

Така минало пладне и сър Гауейн отново останал само със собствената си сила. И като усетил сър Ланселот, че той отпада, изправил се пред него и рекъл тъй:

— Сър Гауейн, виждам, че вие свършихте каквото можахте. Сега, сър Гауейн, е мой ред, защото днес понесох от вас безчет тежки и жестоки удари и големи страдания.

И с тези думи сър Ланселот удвоил ударите си и с такава сила стоварил меч върху шлема на сър Гауейн, че той рухнал на една страна. Тогава сър Ланселот си тръгнал.

— Защо си отиваш? — рекъл сър Гауейн. — Върни се, подли рицарю и изменнико, и ме убий, защото, ако ме пощадиш сега, заздравеят ли раните ми, отново ще се сражавам с теб.

— Готов съм да ви срещна пак в двубой, сър, ако е рекъл Бог, ала знайте, сър Гауйен, че никога не ще погубя повален рицар.

И тъй, сър Ланселот се прибрал в града, а сър Гауейн отнесли в шатъра на крал Артур. Там повикали лечители и те прегледали и намазали раните му с благи мехлеми.

А сър Ланселот викнал:

— Привет вам, кралю и господарю мой. Трябва да знаете, че край тези стени не ще спечелите слава, защото, ако изведа рицарите си, мнозина от вас ще загинат. Затуй, господарю Артур, спомнете си за някогашната любов помежду ни. И каквото и да стане с мен, нека Бог ви закриля винаги и навсякъде.