Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
Как крал Марк стигнал до един извор, където намерил сър Ламорак да скърби поради голямата си любов към съпругата на крал Лот
И тъй, крал Марк яздил, додето стигнал до един извор и там спрял да си почине, обзет от двоумение дали да продължи към двора на крал Артур, или да се върне в своите земи. И както си почивал той край извора, появил се отнейде добре въоръжен рицар, слязъл от коня, вързал го за едно дърво и седнал досами извора. И тогава рицарят взел горко да жали и да нарежда най-скръбни любовни думи, понеже дори не забелязал крал Марк. И ето какви били жалбите, дето нареждал, като ридаел и плачел:
— О, прекрасна кралице на Оркни, съпруго на крал Лот и майко на сър Гауейн и сър Гахерис, и на много други, от любов към теб страдам дълбоко.
Тогава крал Марк станал, приближил се до него и рекъл:
— Любезни рицарю, твърде горчива е вашата печал.
— Уверявам ви — отвърнал рицарят, — мъката в сърцето ми е стократно по-голяма, отколкото устата може да изрази.
— Моля ви — рекъл крал Марк, — кажете ми името си.
— Сър — отвърнал той, — колкото до името ми, не ще го скрия от никой рицар, що носи щит. Името ми е сър Ламорак Уелски. — Ала щом сър Ламорак чул крал Марк да говори, тозчас познал по говора му, че е корнуолски рицар. — Сър — рекъл сър Ламорак, — разбирам по речта ви, че сте от Корнуол, дето живее най-недостойният крал на земята, враг на всички храбри рицари. И това е добре доказано, тъй като той изгони от земите си сър Тристан, най-славния рицар на света днес, когото всички рицари възхваляват. От ревност към кралицата го изгони от земите си. Жалко, че такъв коварен и подъл рицар като крал Марк има за съпруга такава красива и благородна дама като Хубавата Изолда, защото цял свят говори позорни неща за него, а нея прославя повече от всяка друга кралица.
— Нямам нищо общо с тези хора — рекъл крал Марк, — нито пък желая да говоря за тях.
— Прави думи изрекохте — отвърнал сър Ламорак.
— Сър, можете ли да ми кажете какво ново има по тези краища?
— Мога да ви кажа — рекъл сър Ламорак, — че наскоро ще започне голям турнир край Камелот при замъка Гент и както дочувам, на него ще се сражават Краля със стоте рицари и кралят на Ирландия.
Не след дълго дошъл при тях един рицар на име сър Динадан и ги поздравил и двамата. И като разбрал, че крал Марк е корнуолски рицар, порицал го стократно повече от сър Ламорак, задето служи на крал Марк. Сетне сър Ламорак предложил да се сражава с крал Марк и макар на него никак да не му се искало да се бие, сър Динадан тъй му се присмял, че го принудил да приеме двубоя. И тогава сър Ламорак връхлетял срещу крал Марк с такава сила, че го преметнал с копието си през задницата на коня.
Ала крал Марк тозчас скочил на крака и се спуснал подир сър Ламорак. А сър Динадан отказал да се бие със сър Ламорак и казал, че това е сенешалът сър Кей.
— Не е вярно — рекъл крал Марк. — Този рицар е много по-снажен от сър Кей.
И като го настигнал, викнал му да спре.
— Какво искате от мен? — запитал сър Ламорак.
— Сър — рекъл той, — искам да се бием с мечове, понеже ме посрамихте с копието.
И тъй, двамата се хвърлили един срещу друг в бой с мечове, ала сър Ламорак се въздържал и не нападал много. А крал Марк пък бил твърде озлобен и нанасял удар след удар. И когато сър Ламорак видял, че той няма да спре, разгневил се и връхлетял отгоре му с удвоена сила, понеже бил един от най-славните рицари на света. И така го ударил по шлема, че главата му клюмнала току до предния лък на седлото.
Видял го сър Ламорак в това жалко положение и му рекъл:
— Е, благородни рицарю, какво стана? Струва ми се, че ви стига толкоз бой. Жалко би било да ви стори човек по-голямо зло, тъй като не сте ми достоен противник и затова ви разрешавам да си вървите по пътя.
— Сполай ви за добрината — отвърнал крал Марк, — защото силите ни не са равни.
Тогава сър Динадан се присмял на крал Марк и рекъл:
— Не можете вие да устоите на никой храбър рицар.
— Колкото за това — отвърнал крал Марк, — когато аз най-напред се бих с този рицар, вие отказахте да се сражавате.
— Нима мислите, че това е позор за мен? — рекъл сър Динадан. — Не, сър, достойно е за рицаря да се откаже от онова, което не може да постигне. Затуй по-достойно щеше да бъде и за вас да се откажете от двубоя, както сторих аз. Повярвайте ми, той може да победи петима като вас и мен, защото вие, корнуолските рицари, не можете да се мерите по достойнство с другите рицари. И понеже сами не сте достойни, ненавиждате всички, които са достойни. Не се е родил във вашите земи рицар като сър Тристан.