Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 3
Как Бомен поискал да защити дамата в битка, как кралят му разрешил и как Бомен помолил сър Ланселот да го посвети в рицарство
При тези думи пред краля застанал Бомен, додето девицата била още там, и рекъл:
— Кралю, Господ да ви благослови за добрината ви. От една година вече съм в готварницата, дето нищо не ми липсваше. А сега дойде време да поискам останалите два дара.
— Искай и, заклевам се, всичко ще получиш — отвърнал кралят.
Сър, ето какви са тези два дара: първо — да ми разрешите да изпитам силите си в това приключение с девицата, защото то по право се пада на мен.
— Тъй да бъде — рекъл кралят, — разрешавам ти.
— А после, сър, ето какъв е вторият дар — да заповядате на сър Ланселот от Езерото да ме посвети в рицарство, защото искам той и никой друг да стори това. И когато потегля на път, моля ви той да тръгне подир мен и да ме посвети в рицарство, когато го помоля.
— Всичко туй ще бъде изпълнено — рекъл кралят.
— Срам и позор! — рекла девицата. — Нима ще поверите честта ми на този слуга от готварницата?
И тъй, разгневила се тя, яхнала коня и напуснала двора.
Явил се тогаз един слуга при Бомен и му казал, че конят и доспехите му са пристигнали. И джуджето му допеело всичко, което му било нужно, и нищо не липсвало, та всички в двора се чудели откъде има такива разкошни одежди. Когато се въоръжил, малцина били тъй напети като него. Тогаз влязъл той в залата и се сбогувал с крал Артур, сър Гауейн и сър Ланселот. И помолил сър Ланселот да тръгне след него. Сетне излязъл, яхнал коня си и препуснал подир девицата.