Томас Малори
Смъртта на Артур (156)

Глава 1

Как се родил сър Тристан Лионски^[1] и как майка му умряла при раждането и затова го нарекли Тристан

Живял в онези дни крал на име Мелиодас, владетел и крал на страната Лион и един от най-достойните рицари, каквито светът е виждал. И случило се, че този Мелиодас се венчал за сестрата на крал Марк от Корнуол, а тя се казвала Елизабет и се славела с добър нрав и красота.

И по туй време властвал крал Артур и бил господар на цяла Англия, Уелс и Шотландия и безчет други кралства. Имало наистина още много, крале, владетели на тамошните земи, ала те всички били васали на крал Артур — в Уелс имало двама крале, а на север имало много, в Корнуол и на запад имало двама крале, също и в Ирландия имало двама или трима, ала всички били зависими от крал Артур. А под неговата власт били също и кралят на Франция, кралят на Бретан и всички кралства чак до Рим.

И когато този Мелиодас заживял със съпругата си, в скоро време тя заченала дете и тъй като била жена кротка и блага и много обичала съпруга си, а и той нея, голяма радост изпълнила сърцата и на двама им.

Имало в онези земи тогава и една дама, която от дълго време обичала крал Мелиодас, ала с никакви средства не могла да спечели любовта му. И сторила тя накрая тъй, че един ден, когато крал Мелиодас бил на лов, а той много обичал лова, го омагьосала с вълшебствата си и той се спуснал сам да гони един елен, додето най-подир стигнал стар замък и там бил пленен от дамата, която го обичала.

И когато Елизабет, жената на крал Мелиодас, видяла, че съпруга й го няма, почти изгубила ума си от тревога, та макар да носела тежък плод в утробата, взела със себе си една благородна дама и хукнала из гората да го търси. Ала като навлязла навътре в гората, не могла да върви по-нататък, понеже започнали родилните й мъки. И нечовешки били нейните страдания, макар благородната дама да й помагала според силите си. И сторила чудо нашата небесна майка, та най-подир тя родила с големи болки детето си, ала толкоз била премръзнала поради липсата на грижи, че смъртен студ я пронизал до кости и трябвало да умре и да си иде от този свят, та опасение нямало.

И когато кралица Елизабет разбрала, че няма за нея спасение, горко заридала и рекла на дамата:

— Когато видиш моя господар, крал Мелиодас, предай му поклон от мен и му кажи какви мъки изтърпях тук от любов към него и как трябва да умра поради липса на добри грижи. И открий му също колко ми е жал да си ида от този свят и да се разделя с него, затова нека да се моли за душата ми. А сега дай ми да видя детенцето си, заради което ме сполетя тази голяма скръб.

И като го видяла, рекла:

— Ах, мой малки сине, ти погуби майка си и затова мисля, че щом тъй млад стана убиец, сигурно ще бъдеш храбър мъж, като пораснеш. И понеже ще умра от раждането му, моля те, благороднице, кажи на моя господар, крал Мелиодас, да го кръсти Тристан, което ще рече „тъжно раждане“.

И е тези думи кралицата издъхнала и умряла. Тогава благородната дама я положила под сянката на едно голямо дърво и загърнала детето както могла, за да не се простуди.

Скоро дошли васалите да търсят кралицата и като видели, че е мъртва, помислили, че и кралят е загинал.