Томас Малори
Смъртта на Артур (195)

Глава 40

Как сър Ламорак се разделил със сър Тристан и как срещнал сър Фрол, а сетне и сър Ланселот

Да се върнем сега при сър Ламорак, който се отправил към двора на крал Артур. (А сър Тристан, съпругата му и Кехидий се качили на кораб и отплавали за Бретан при крал Хоуел и той ги посрещнал с радост. И като чули за приключенията им, всички се удивили на благородните дела на сър Тристан.) И тъй, да се върнем при сър Ламорак, който, след като се разделил със сър Тристан, тръгнал право през гората и стигнал до една отшелническа обител. Видял го тогава отшелникът и го попитал откъде иде.

— Сър — рекъл сър Ламорак, — идвам от долината.

— Сър — рекъл отшелникът, — това ми се вижда много чудно, защото от двайсет години не знам да е минавал оттук рицар, без да бъде убит, безмилостно ранен или превърнат в жалък пленник.

— Свършено е вече с тези зли обичаи — отвърнал сър Ламорак, — тъй като сър Тристан уби вашия владетел, сър Набон, и сипа му.

Тогаз отшелникът и другите братя много се зарадвали, понеже нямало втори тъй жесток тиранин между християните.

— И затова — рекъл отшелникът — цялата тази страна и богатствата и навеки ще принадлежат на сър Тристан.

На сутринта сър Ламорак си тръгнал оттам и както яздел, видял четирима рицари да се бият срещу един и този рицар добре се бранел, ала най-подир четиримата рицари го повалили. Тогава сър Ламорак се приближил и ги запитал защо искат да убият този рицар и казал, че е позор за тях да се бият четирима срещу един.

— Трябва да знаеш — рекли четиримата рицари, — че той е предател.

— Така твърдите вие — отвърнал сър Ламорак, — ала преди да ви повярвам, трябва да чуя и него.

После рекъл на рицаря:

— Е, рицарю, можеш ли да се защитиш и да докажеш, че не си предател?

— Сър — отвърнал той, — мога да се защитя и с думи, и с дела и ще го сторя срещу най-силния от тях в честен двубой.

Тогава и четиримата викнали в един глас:

— Няма да излагаме живота си на такава опасност. Ала трябва да знаеш, че дори самият крал Артур да се бе застъпил за него, пак не би могъл да го спаси.

— Големи думи изрекохте — отвърнал сър Ламорак. — Ала мнозина приказват зад гърба на човека повече, отколкото биха казали в лицето му. И поради тези ваши думи ще ви открия, че съм рицар от двора на крал Артур, макар и най-обикновен. И за честта на моя господар ви призовавам да се браните добре, защото ще избавя този рицар пряко волята ви.

И тогава те всички се хвърлили отведнъж върху сър Ламорак, ала той с два удара убил двама от тях и тозчас другите двама избягали. После сър Ламорак се обърнал към рицаря и го запитал как се казва.

— Сър — отвърнал той, — името ми е сър Фрол от Крайбрежните острови.

Сетне рицарят тръгнал със сър Ламорак и двамата поели напред заедно. И ето че видели по пътя си напет рицар, който яздел насреща им и бил облечен целият в бяло.

— А — рекъл сър Фрол, — с онзи рицар неотдавна се сражавах и той ме повали, затуй искам отново да вляза в двубой е него.

— Съветвам ви да не правите това — рекъл сър Ламорак. — Кажете ми за какво се сражавахте и дали по негово желание или по ваше.

— Сражавахме се по мое желание — отвърнал сър Фрол.

— Сър — рекъл Ламорак, — тогава ви съветвам да не го предизвиквате повече, защото ми се вижда благороден рицар, а не прост шут. И струва ми се също, че е от Кръглата маса.

— Това няма да ме спре — рекъл сър Фрол и викнал: — Благородни рицарю, приготви се за двубой!

— Няма нужда — отвърнал Белия рицар, — тъй като не изпитвам желание да се сражавам с теб.

Ала въпреки това двамата затъкнали копия и Белия рицар повалил сър Фрол и спокойно продължил по пътя си.

Тогава сър Ламорак го настигнал, помолил го да му каже името си и рекъл:

— Струва ми се, че сте от рицарите на Кръглата маса.

— Ще ви открия името си — отвърнал той, — ала при условие че няма да го издавате на други и че ще ми кажете своето.

— Името ми е сър Ламорак Уелски.

— А моето име е сър Ланселот от Езерото.

Тогава те прибрали мечове в ножниците си, целунали се сърдечно и много се радвали.

— Сър — рекъл сър Ламорак, — ако имате нужда от помощ, готов съм да ви служа.

— Опазил ме Бог да ми служи такъв благороден рицар като вас — отвърнал сър Ланселот. — Освен това тръгнал съм да изпълня една заръка, която трябва да доведа докрай със собствените си ръце.

— Бог да ви помага — рекъл сър Ламорак и те се разделили.

После сър Ламорак се върнал при сър Фрол и му помогнал да възседне отново коня си.

— Кой беше онзи рицар? — запитал сър Фрол.

— Сър — рекъл той, — не е ваша работа да знаете, нито е моя работа да ви го кажа.

— Много сте нелюбезен — рекъл сър Фрол, — затова ще ви напусна.

— Постъпете както желаете — отвърнал сър Ламорак, — макар че благодарение на мен спасихте най-хубавия цвят във венеца си.

И така те се разделили.