Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 40
Как сър Ламорак се разделил със сър Тристан и как срещнал сър Фрол, а сетне и сър Ланселот
Да се върнем сега при сър Ламорак, който се отправил към двора на крал Артур. (А сър Тристан, съпругата му и Кехидий се качили на кораб и отплавали за Бретан при крал Хоуел и той ги посрещнал с радост. И като чули за приключенията им, всички се удивили на благородните дела на сър Тристан.) И тъй, да се върнем при сър Ламорак, който, след като се разделил със сър Тристан, тръгнал право през гората и стигнал до една отшелническа обител. Видял го тогава отшелникът и го попитал откъде иде.
— Сър — рекъл сър Ламорак, — идвам от долината.
— Сър — рекъл отшелникът, — това ми се вижда много чудно, защото от двайсет години не знам да е минавал оттук рицар, без да бъде убит, безмилостно ранен или превърнат в жалък пленник.
— Свършено е вече с тези зли обичаи — отвърнал сър Ламорак, — тъй като сър Тристан уби вашия владетел, сър Набон, и сипа му.
Тогаз отшелникът и другите братя много се зарадвали, понеже нямало втори тъй жесток тиранин между християните.
— И затова — рекъл отшелникът — цялата тази страна и богатствата и навеки ще принадлежат на сър Тристан.
На сутринта сър Ламорак си тръгнал оттам и както яздел, видял четирима рицари да се бият срещу един и този рицар добре се бранел, ала най-подир четиримата рицари го повалили. Тогава сър Ламорак се приближил и ги запитал защо искат да убият този рицар и казал, че е позор за тях да се бият четирима срещу един.
— Трябва да знаеш — рекли четиримата рицари, — че той е предател.
— Така твърдите вие — отвърнал сър Ламорак, — ала преди да ви повярвам, трябва да чуя и него.
После рекъл на рицаря:
— Е, рицарю, можеш ли да се защитиш и да докажеш, че не си предател?
— Сър — отвърнал той, — мога да се защитя и с думи, и с дела и ще го сторя срещу най-силния от тях в честен двубой.
Тогава и четиримата викнали в един глас:
— Няма да излагаме живота си на такава опасност. Ала трябва да знаеш, че дори самият крал Артур да се бе застъпил за него, пак не би могъл да го спаси.
— Големи думи изрекохте — отвърнал сър Ламорак. — Ала мнозина приказват зад гърба на човека повече, отколкото биха казали в лицето му. И поради тези ваши думи ще ви открия, че съм рицар от двора на крал Артур, макар и най-обикновен. И за честта на моя господар ви призовавам да се браните добре, защото ще избавя този рицар пряко волята ви.
И тогава те всички се хвърлили отведнъж върху сър Ламорак, ала той с два удара убил двама от тях и тозчас другите двама избягали. После сър Ламорак се обърнал към рицаря и го запитал как се казва.
— Сър — отвърнал той, — името ми е сър Фрол от Крайбрежните острови.
Сетне рицарят тръгнал със сър Ламорак и двамата поели напред заедно. И ето че видели по пътя си напет рицар, който яздел насреща им и бил облечен целият в бяло.
— А — рекъл сър Фрол, — с онзи рицар неотдавна се сражавах и той ме повали, затуй искам отново да вляза в двубой е него.
— Съветвам ви да не правите това — рекъл сър Ламорак. — Кажете ми за какво се сражавахте и дали по негово желание или по ваше.
— Сражавахме се по мое желание — отвърнал сър Фрол.
— Сър — рекъл Ламорак, — тогава ви съветвам да не го предизвиквате повече, защото ми се вижда благороден рицар, а не прост шут. И струва ми се също, че е от Кръглата маса.
— Това няма да ме спре — рекъл сър Фрол и викнал: — Благородни рицарю, приготви се за двубой!
— Няма нужда — отвърнал Белия рицар, — тъй като не изпитвам желание да се сражавам с теб.
Ала въпреки това двамата затъкнали копия и Белия рицар повалил сър Фрол и спокойно продължил по пътя си.
Тогава сър Ламорак го настигнал, помолил го да му каже името си и рекъл:
— Струва ми се, че сте от рицарите на Кръглата маса.
— Ще ви открия името си — отвърнал той, — ала при условие че няма да го издавате на други и че ще ми кажете своето.
— Името ми е сър Ламорак Уелски.
— А моето име е сър Ланселот от Езерото.
Тогава те прибрали мечове в ножниците си, целунали се сърдечно и много се радвали.
— Сър — рекъл сър Ламорак, — ако имате нужда от помощ, готов съм да ви служа.
— Опазил ме Бог да ми служи такъв благороден рицар като вас — отвърнал сър Ланселот. — Освен това тръгнал съм да изпълня една заръка, която трябва да доведа докрай със собствените си ръце.
— Бог да ви помага — рекъл сър Ламорак и те се разделили.
После сър Ламорак се върнал при сър Фрол и му помогнал да възседне отново коня си.
— Кой беше онзи рицар? — запитал сър Фрол.
— Сър — рекъл той, — не е ваша работа да знаете, нито е моя работа да ви го кажа.
— Много сте нелюбезен — рекъл сър Фрол, — затова ще ви напусна.
— Постъпете както желаете — отвърнал сър Ламорак, — макар че благодарение на мен спасихте най-хубавия цвят във венеца си.
И така те се разделили.