Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Как Владетелката на езерото поискала главата на рицаря, който заслужил меча, или главата на девицата

Тъкмо когато този рицар се готвел да тръгне на път, дошла в двора една дама, която наричали Владетелката на езерото. Дошла на кон и била богато облечена, поздравила крал Артур и му поискала дара, който й обещал, когато му дала меча.

— Вярно е — рекъл Артур. — Обещах ви дар, ала съм забравил как се нарича мечът, който ми дадохте.

— Името му е Екскалибур — отвърнала дамата, — което ще рече „сечи стомана“.

— Добре казано — рекъл кралят. — Назовете каквото пожелаете и ще го получите, ако е в моя власт да ви го дам.

— Чуйте тогава — рекла дамата. — Искам главата на рицаря, който успя да изтегли меча, или пък главата на девицата, дето го донесе. Ала готова съм да приема главите и на двамата, защото той уби брат ми, храбър и честен рицар, а тази дама е причина за смъртта на баща ми.

— Вярвайте ми — отвърнал крал Артур, — достойнството ми не позволява да ви дам главите им, затова искайте каквото щете друго и аз ще изпълня желанието ви.

— Не искам нищо друго — рекла дамата.

Когато Балин се канел да потегли на път, видял Владетелката на езерото, която била причина да бъде убита майка му и той от три години я търсел. И като му казали, че тя иска от крал Артур главата му, отишъл направо при нея и рекъл:

— В лош час сте дошли! Искате главата ми, а ще изгубите своята. — И като замахнал бързо с меча, отсякъл главата й пред очите на крал Артур.

— Позор! — викнал Артур. — Защо сторихте това?

Опозорихте мен и целия ми двор, защото голям дълг имах към тази дама и тя беше тук под мое покровителство. Никога няма да ви простя това прегрешение.

— Сър — рекъл Балин, — съжалявам, че ви разгневих, ала тази дама е най-коварната жена на света и чрез магии и вълшебство е погубила много храбри рицари. Със своето вероломство и подлост тя бе причина да бъде изгорена на клада майка ми.

— Каквато и причина да сте имали — отвърнал Артур, — трябваше да овладеете ръката си в мое присъствие. Затова бъдете уверен, ще съжалявате за стореното, тъй като никога не съм бил така оскърбяван в собствения си двор. Затова махнете се оттук колкото можете по-скоро.

Тогава Балин вдигнал главата на дамата и я отнесъл в хана, дето бил отседнал. И като научил оръженосецът му как си е навлякъл гнева на крал Артур, опечалил се. И скоро двамата напуснали двора.

— Сега трябва да се разделим — рекъл Балин. — Вземи тази глава, занеси я на близките ми и им кажи какво съм сторил. И кажи на близките ми в Нортъмбърланд, че най-големият ми враг е мъртъв. Кажи им също, че не съм вече в затвора, и опиши какви премеждия ме сполетяха, додето се сдобия с този меч.

— Уви! — рекъл оръженосецът. — Голяма вина имате, че си навлякохте гнева на крал Артур.

— Колкото до това — отвърнал Балин, — още сега ще препусна и ще ида да се бия с крал Риенс, за да го погубя или сам да загина. И ако се случи да го победя, крал Артур отново ще бъде мой добър и милостив господар.

— Къде ще се срещнем с вас? — запитал оръженосецът.

— В двора на крал Артур — рекъл Балин.

И тъй, двамата с оръженосеца се разделили.

В това време крал Артур и целият му двор много скърбели заради позора, легнал върху плещите им поради смъртта на Владетелката на езерото. Сетне кралят й устроил богато погребение.