Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 3
Как Владетелката на езерото поискала главата на рицаря, който заслужил меча, или главата на девицата
Тъкмо когато този рицар се готвел да тръгне на път, дошла в двора една дама, която наричали Владетелката на езерото. Дошла на кон и била богато облечена, поздравила крал Артур и му поискала дара, който й обещал, когато му дала меча.
— Вярно е — рекъл Артур. — Обещах ви дар, ала съм забравил как се нарича мечът, който ми дадохте.
— Името му е Екскалибур — отвърнала дамата, — което ще рече „сечи стомана“.
— Добре казано — рекъл кралят. — Назовете каквото пожелаете и ще го получите, ако е в моя власт да ви го дам.
— Чуйте тогава — рекла дамата. — Искам главата на рицаря, който успя да изтегли меча, или пък главата на девицата, дето го донесе. Ала готова съм да приема главите и на двамата, защото той уби брат ми, храбър и честен рицар, а тази дама е причина за смъртта на баща ми.
— Вярвайте ми — отвърнал крал Артур, — достойнството ми не позволява да ви дам главите им, затова искайте каквото щете друго и аз ще изпълня желанието ви.
— Не искам нищо друго — рекла дамата.
Когато Балин се канел да потегли на път, видял Владетелката на езерото, която била причина да бъде убита майка му и той от три години я търсел. И като му казали, че тя иска от крал Артур главата му, отишъл направо при нея и рекъл:
— В лош час сте дошли! Искате главата ми, а ще изгубите своята. — И като замахнал бързо с меча, отсякъл главата й пред очите на крал Артур.
— Позор! — викнал Артур. — Защо сторихте това?
Опозорихте мен и целия ми двор, защото голям дълг имах към тази дама и тя беше тук под мое покровителство. Никога няма да ви простя това прегрешение.
— Сър — рекъл Балин, — съжалявам, че ви разгневих, ала тази дама е най-коварната жена на света и чрез магии и вълшебство е погубила много храбри рицари. Със своето вероломство и подлост тя бе причина да бъде изгорена на клада майка ми.
— Каквато и причина да сте имали — отвърнал Артур, — трябваше да овладеете ръката си в мое присъствие. Затова бъдете уверен, ще съжалявате за стореното, тъй като никога не съм бил така оскърбяван в собствения си двор. Затова махнете се оттук колкото можете по-скоро.
Тогава Балин вдигнал главата на дамата и я отнесъл в хана, дето бил отседнал. И като научил оръженосецът му как си е навлякъл гнева на крал Артур, опечалил се. И скоро двамата напуснали двора.
— Сега трябва да се разделим — рекъл Балин. — Вземи тази глава, занеси я на близките ми и им кажи какво съм сторил. И кажи на близките ми в Нортъмбърланд, че най-големият ми враг е мъртъв. Кажи им също, че не съм вече в затвора, и опиши какви премеждия ме сполетяха, додето се сдобия с този меч.
— Уви! — рекъл оръженосецът. — Голяма вина имате, че си навлякохте гнева на крал Артур.
— Колкото до това — отвърнал Балин, — още сега ще препусна и ще ида да се бия с крал Риенс, за да го погубя или сам да загина. И ако се случи да го победя, крал Артур отново ще бъде мой добър и милостив господар.
— Къде ще се срещнем с вас? — запитал оръженосецът.
— В двора на крал Артур — рекъл Балин.
И тъй, двамата с оръженосеца се разделили.
В това време крал Артур и целият му двор много скърбели заради позора, легнал върху плещите им поради смъртта на Владетелката на езерото. Сетне кралят й устроил богато погребение.