Томас Малори
Смъртта на Артур (379)

Глава 4

Как сър Персивал видял много воини да носят един мъртъв рицар и как се сражавал с тях

— И когато въздигнал тази молитва, кралят чул глас, който му рекъл: „Чути са твоите молитви и ти не ще умреш, преди той да те целуне. А когато се яви този рицар, очите ти ще се избистрят и отново ще бъдеш зрящ, а раните ти, които дотогава няма да зараснат, ще оздравеят.“

Такава участ сполетяла крал Евелак и същият този крал вече триста лета живее свят живот и казват хората, че рицарят, дето ще го изцели, е в този двор. Ала, сър — рекъл старият мъж, — открийте ми кой сте и дали сте рицар на крал Артур и на Кръглата маса.

— Да, тъй е — рекъл той, — и името ми е сър Персивал Уелски.

И като чул името му, светият мъж твърде се възрадвал.

Сетне сър Персивал си тръгнал оттам и яздил до пладне, додето най-подир срещнал в една долина двайсетина воини, които теглели на носилка убит рицар. И като видели те сър Персивал, запитали го откъде е. А той отвърнал:

— От двора на крал Артур.

Тогава те викнали в един глас:

— Убийте го!

Повалил в миг сър Персивал първия от тях наземи с все коня, ала после седем рицари едновременно взели да сипят удар след удар по щита му, а другите убили коня под него и той паднал на земята. И щели те да го убият или да го пленят, ако не се било случило славният рицар Галахад с червените доспехи да мине оттам. И като видял той как всички тези рицари са се нахвърлили върху един рицар, викнал им:

— Ще спася живота на този рицар.

Сетне се втурнал с все сила срещу двайсетте воини със затъкнато копие и повалил първия с все коня му. И като се счупило копието му, стиснал в ръка меча и с чудна сила взел да сече наляво и надясно, та с всеки удар убивал или отблъсвал по един воин. Тогава другите се отказали от боя и избягали в гъстата гора, а сър Галахад се втурнал да ги догони. И когато го видял да препуска така, сър Персивал твърде се наскърбил, че няма кон, защото разбрал, че това е сър Галахад. И викнал той с висок глас:

— Ах, любезни рицарю, постой и ми позволи да ти благодаря за всичко, що стори за мен.

Ала сър Галахад пришпорвал коня си тъй буйно, че сър Персивал скоро го изгубил от погледа си. Тогава той се спуснал да тича подире му и все го викал. После срещнал един йомен, който яздел мършав жребец и водел за юздата едър кон, по-черен от катран.

— Ах, любезни приятелю — рекъл сър Персивал, — всичко ще направя за теб и винаги когато пожелаеш, ще се отзова на повика ти като най-предан твой рицар, ала моля те, заеми ми този черен кон, та да мога да стигна онзи рицар, дето препуска пред мен.

— Благородни рицарю — рекъл йоменът, — моля ви, простете ми, ала не мога да ви го дам. Защото, знайте, конят принадлежи на такъв човек, че ако го дам вам или другиму, той ще ме убие.

— Горко ми — рекъл сър Персивал, — никога до днес не съм съжалявал толкова, колкото сега, като изгубих следите на онзи рицар.

— Сър — рекъл йоменът, — твърде ми е мъчно за вас, тъй като ви прилича да яздите добър кон. Ала този не мога да ви дам, освен ако насила го вземете.

— Това не ще сторя — рекъл сър Персивал.

И тъй, те се разделили и сър Персивал седнал под едно дърво, твърде натъжен. Ала ето че не след дълго минал оттам рицар в пълно въоръжение, яхнал коня, що йоменът водел.