Томас Малори
Смъртта на Артур (392)

Глава 1

Как на сър Гауейн омръзнало да търси Светия граал и какъв чуден сън видял

След като се разделил с другарите си, сър Гауейн дълго странствал, без да извърши никакъв подвиг, защото не срещнал дори една десета част от чудните приключения, които се изпречвали на пътя му преди туй. Така странствал сър Гауейн от празника Света троица до Архангеловден, без да премери сили в достойно приключение.

Ала случило се най-подир, че веднъж сър Гауейн срещнал сър Ектор де Марис и двамата твърде се възрадвали един другиму. И разказали си те всичко, що им се било случило, и се чудели, че не ги спохождат никакви приключения.

— Истина ви казвам — рекъл сър Гауейн на сър Ектор, — омръзна ми вече да странствам и не ми се скита повече по чужди земи.

— Едно нещо много ме учудва — рекъл сър Ектор, — срещнах вече двайсет рицари, мои другари, и всички се оплакват от същото.

— Аз пък се чудя — рекъл сър Гауейн, — къде ли е сър Ланселот, брат ви?

— Истина ви казвам — рекъл сър Ектор, — нищо не съм чувал за него, нито за сър Галахад, Персивал или сър Борс.

— Не мислете за тях — рекъл сър Гауейн, — защото те четиримата нямат равни сред земните рицари. И ако не беше един грях, сър Ланселот щеше да превъзхожда всички ни, ала ако не се очисти от порока, не ще постигне повече от нас. И ако тези четирима се съберат заедно, никой не може да устои насреща им. И знайте, че не успеят ли те да намерят Светия граал, напразни ще са усилията на всички други, що го търсят.

Така яздили заедно Ектор и Гауейн осем дни и една събота стигнали до стар параклис, който изглеждал твърде запуснат, та явно било, че никой не ходел там. Слезли тогава те от конете, подпрели копията си на портата и влезли в параклиса, та дълго се молили, а подир туй седнали да отдъхнат. И ето че както разговаряли за това-онова, налегнала ги дрямка и заспали и насън видели чудни приключения.

На сър Гауейн се сторило, че стои сред ливада, цялата покрита с треви и цветя, и на нея имало около едно хранило сто и петдесет бика, все едри и черни освен три, които били бели. И единият от тях имал черно петно, а другите били чисти и от бели по-бели. И тези три бика, що били тъй чисти, били вързани с две здрави въжета. И останалите бикове рекли: „Да идем да търсим по-добра паша.“ И някои от тях отишли и после се върнали, ала били тъй измършавели, че едва се държали на крака. И от белите бикове се върнал само един, а другите два не се върнали. И като дошъл този бял бик сред другите, те заревали, че не им стига пашата. И тогава тръгнали едни насам, други натам. Ето това видял в съня си сър Гауейн тази нощ.