Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Книга първа

Глава 1

Как Утер Пендрагон[1] заповядал да доведат при него Корнуолския херцог и жена му Игрейн и как те скоро отпътували обратно

 

Случило се, че по времето, когато Утер Пендрагон бил крал и владетел на цяла Англия, един могъщ херцог в Корнуол дълго воювал против него. И името му било херцог Тинтагилски. И тъй, крал Утер проводил пратеници при този херцог със заповед да дойде при него и да доведе жена си, защото тя била дама красива и крайно умна, и името й било Игрейн.

И тъй, когато херцогът и съпругата му дошли при краля, благодарение на великите лордове двамата се помирили. Кралят много харесал и залюбил тази дама, посрещнал ги най-гостоприемно и пожелал да сподели ложето й. Ала тя била дълбоко добродетелна жена и не склонила. И тогава се обърнала към мъжа си, херцога, и рекла:

— Мисля, че ни повикаха тук, за да бъда опозорена, и затова, съпруже, съветвам ви тозчас да си тръгнем и цяла нощ да пътуваме, додето стигнем нашия замък.

И както рекла, тъй и сторили, та нито кралят, нито съветниците му разбрали, че са си отишли. Щом крал Утер узнал за ненадейното им заминаване, страшно се разгневил. И извикал тайните си съветници и им казал за внезапното заминаване на херцога и жена му. Тогава те предложили на краля строго да заповяда на херцога и на жена му да се върнат.

— А ако той не се отзове на повелята ви, тогава постъпете според желанието си, защото ще имате повод да започнете люта война с него.

Така и сторили, и пратениците получили от херцога отговор, който гласял накратко, че ни той, ни жена му няма да се върнат. Тогаз кралят страшно се разгневил и му проводил пак вест с ясни думи и му заповядал да приготви храна и припаси за войските си, защото след четирийсет дни ще го измъкне от най-здравата му крепост.

Щом херцогът чул тази закана, тозчас стегнал и въоръжил две свои силни крепости, едната от които се наричала Тинтагил, а другата — Терабил. И пратил жена си Игрейн в крепостта Тинтагил, а сам той се настанил в крепостта Терабил, която имала многобройни изходи и странични порти. Скоро след туй връхлетял Утер с огромна войска и обсадил крепостта Терабил. Вдигнал наоколо множество шатри и дълги боеве се водили, и немалко народ погинал и от двете войнства. Накрая от гняв и голяма любов към хубавата Игрейн крал Утер легнал болен. Дошъл тогава при крал Утер благородният рицар сър Улфиус и попитал краля от що е болен.

— Ще ти кажа — рекъл кралят. — Поболях се от гняв и от любов към хубавата Игрейн, та не мога да оздравея.

— Добре, господарю — рекъл сър Улфиус. — Ще потърся Мерлин[2] и той ще ви намери такъв лек, та сърцето ви да се възрадва.

Поел тогава Улфиус на път и тъй се случило, че срещнал Мерлин предрешен като просяк, и Мерлин попитал Улфиус кого търси. А тоя му рекъл, че не вижда причина да му каже.

— Е добре, щом е тъй — рекъл Мерлин, — но аз знам кого търсиш, защото ти търсиш Мерлин. Затуй недей търси повече, понеже аз съм Мерлин и ако крал Утер ме възнагради добре и обещае да изпълни желанието ми, той ще спечели чест и сполука, защото ще сторя тъй, че да постигне всичко, що възжелава.

— Тъй да бъде — отвърнал Улфиус. — И нищо разумно, което пожелаеш, няма да остане неизпълнено.

— Добре — рекъл Мерлин. — Кралят ще има туй, що иска. Затова върви си по пътя, а аз няма да се забавя дълго.

Бележки

[1] Името на Утер Пендрагон е засвидетелствано в келтски паметници и означава „ужасен, главен дракон“; очевидно се е употребявало като титла на крале, властващи над няколко племена.

[2] Мерлин — широко разпространен в средновековната литература образ на чародей и гадател, създаден първоначално в келтския фолклор. Неговите фантастични „Пророчества“, събрани около 1135 г. от Галфрид Монмутски, били известни в цяла Западна Европа.