Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 20

Как крал Пелинор взел коня на Артур и тръгнал подир Лаещия звяр и как Мерлин се явил пред Артур

— Любезни рицарю — рекъл кралят, — откажете се от това преследване и го поверете на мен, та аз да го гоня още дванайсет месеца.

— Глупав си ти — рекъл рицарят на Артур, — и напразно желаеш това, защото никой не ще успее да го хване освен мен или моя най-близък родственик.

И той грабнал коня на краля, скочил на седлото и рекъл:

— Сполай ти, този кон е мой.

— Тъй да бъде — рекъл кралят, — да ми вземеш коня насила можеш, ала аз ще ти докажа кой от нас е по-добър ездач.

— Съгласен съм — рекъл рицарят, — потърси ме тук, когато искаш, и ще ме намериш при тоя извор.

И с тези думи си отишъл. Тогава кралят оборил глава и се размислил и накарал хората си да му доведат колкото може по-бързо кон. Тозчас се явил пред него Мерлин в образа на четиринайсетгодишно момче, поздравил краля и го запитал защо е така умислен.

— Имам причина да съм умислен — отвърнал кралят, — защото видях най-чудното създание на света.

— Знам това не по-зле от самия теб — рекъл Мерлин. — Знам и какво мислиш. Ала глупаво е да седиш тъй угрижен, защото от туй полза няма да имаш. Знам също кой си ти и кой е баща ти и в чия утроба си заченат. Крал Утер бе твоят баща и си заченат в утробата на Игрейн.

— Лъжеш — рекъл Артур. — Откъде можеш да знаеш, като си твърде млад да познаваш баща ми.

— Да — рекъл Мерлин, — знам всичко това по-добре от теб и от кой да е друг човек на света.

— Не ти вярвам — рекъл Артур и се разгневил на момчето.

Тогава Мерлин си отишъл и се върнал пак в образа на осемдесетгодишен старец и кралят се зарадвал, защото му се видял мъдър човек. Тогава старецът го запитал:

— Защо си тъй тъжен?

— Много причини имам да съм печален — отвърнал Артур. — Пък и преди малко дойде тук едно момче и ми разправи много неща, които не е редно да знае, тъй като не беше на такава възраст, че да е познавало баща ми.

— Да — рекъл старецът, — детето ти е казало истината и можеше и още нещо да ти каже, затуй трябваше да го слушаш. Ала неотдавна ти извърши нещо, което разгневи Бога — пожела сестра си и тя зачена от теб дете, което ще погуби теб и всички рицари на кралството ти.

— Кой си ти, дето ми носиш такива вести? — запитал Артур.

— Аз съм Мерлин и аз бях в образа на момчето.

— Ах — рекъл крал Артур, — ти си необикновен човек. Ала много по-необикновени са думите ти, че съм щял да загина в бой.

— Няма нищо необикновено тук — рекъл Мерлин, — защото волята божия е да бъде наказано тялото ти заради позорните ти дела. Ала аз трябва още повече да съжалявам, защото ще умра в безчестие и ще бъда жив заровен в земята, а ти ще умреш достойно.

И додето разговаряли така, един войник довел коня на краля и той го яхнал, а Мерлин яхнал друг кон и двамата отишли в Карлеон.

И там кралят попитал Ектор и Улфиус как бил заченат и те му казали, че Утер Пендрагон бил баща му, а кралица Игрейн е майка му. Тогава той рекъл на Мерлин:

— Искам да повикате майка ми, за да говоря с нея, и когато тя самата каже, че е така, ще повярвам.

И тозчас изпратили хора да доведат кралицата и тя дошла с дъщеря си Морган Вълшебницата, която била чудно красива дама. Кралят посрещнал Игрейн най-тържествено.