Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Как сър Борс си отишъл и разказал за сър Ланселот, а също и за турнира, и кому било отредено първенството

И когато сър Борс се приготвил да си иде, сър Ланселот му рекъл:

— Любезни братовчеде сър Борс, предайте моите почитания на онези, на които дължа почитание. И моля ви, в името на обичта си към мен сторете каквото е по силите ви на този турнир. А аз ще остана тук с божията милост, додето се върнете.

И тъй, потеглил на път сър Борс и като се върнал в двора на крал Артур, разказал къде е оставил сър Ланселот.

— Това твърде ме наскърбява — рекъл кралят. — Ала щом животът му ще бъде спасен, можем да благодарим на Бога.

После сър Борс разказал на кралицата на каква опасност се изложил сър Ланселот, като се опитал да яхне коня си, и рекъл:

— И всичко това, господарко, той стори от любов към вас, тъй като искаше да се сражава на турнира.

— Позор за него, неверника! — рекла кралицата. — Трябва да знаете, че твърде съжалявам, дето ще избегне смъртта.

— Ще избегне смъртта — рекъл сър Борс. — И ще ви кажа още, че на онзи, който пожелае противното, освен вас, господарко, ние, неговите родственици, ще сторим каквото е по силите ни да съкратим живота му на тази земя. А вие, господарко, неведнъж сте се гневили на моя господар сър Ланселот, ала той всеки път е доказвал, че е ваш верен рицар.

И с тези думи я оставил.

И като наближил уреченият ден, всички рицари на Кръглата маса, които по това време били в двора, започнали да се готвят за турнира на празника Всех святих. И на този турнир дошли много рицари от разни земи: кралят на Северен Уелс, сър Галахалт Високородния принц Сурлузки, Краля със стоте рицари, крал Агуизанс Ирландски и кралят на шотландците. Тези трима крале били на страната на крал Артур.

И в деня на турнира сър Гауейн пръв излязъл на полето и извършил славни бойни подвизи, та вестителите прогласили, че сър Гауейн повалил двайсет рицари. По същото време влязъл в боя и сър Борс де Ганис и той също повалил двайсет рицари, та първенството било поделено между тях двамата, тъй като те първи започнали битката и издържали най-дълго. И сър Гарет, както се казва в книгата, извършил този ден безчет подвизи и повалил или смъкнал от седлото трийсет рицари, ала след като сторил това, не дочакал края на турнира, а потеглил нанякъде и затова не получил наградата. Сър Паломид също извършил големи подвизи и повалил двайсет рицари, ала и той внезапно си отишъл и всички решили, че двамата със сър Гарет трябва да са се отправили на някакво приключение.

И тъй, щом свършил турнирът, сър Борс си тръгнал оттам и отишъл при братовчед си сър Ланселот. И като стигнал при него, намерил го на крака и двамата много се зарадвали един на друг. И разказал сър Борс на сър Ланселот всичко за турнира, както вече го чухте.

— Чудно ми е — рекъл сър Ланселот, — че сър Гарет не е останал на турнира, след като е извършил такива бойни подвизи.

— И ние всички се чудехме — рекъл сър Борс, — защото, като изключим вас, сър Тристан и сър Ламорак Уелски, никога не бяхме виждали рицар да поваля толкова противници в един ден както сър Гарет. Ала после изведнъж изчезна кой знае къде.

— Кълна се в главата си — рекъл сър Ланселот, — той е благороден рицар, силен и издръжлив мъж. И ако пожелае, смятам, че може да устои на всеки рицар по земята. Освен това той е великодушен, учтив и верен на думата си, щедър, смирен и кротък. У него няма хитрост и подлост, а само искреност, вярност и преданост.

И тъй, те се приготвили да напуснат дома на отшелника и на сутринта яхнали конете и поели на път, а Елейн Белоръката тръгнала с тях. И като стигнали в Астолат, старият барон сър Бернард и синът му сър Тир ги приели най-почтително и ги подслонили добре. И когато на следната утрин сър Ланселот трябвало да си тръгне, хубавата Елейн довела при него баща ся, сър Лавейн и сър Тир и рекла: