Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 17

Още за същата битка и как Мерлин й сложил край

Когато сър Артур, крал Бан и крал Борс ги видели с всичките им рицари, възхвалили ги за благородната им смелост и рекли, че туй са най-издръжливите бойци, които някога били стъпвали по земята. Тогава четирийсет благородни рицари се приготвили за бой и казали на тримата крале, че ще сразят врага. Ето имената им — Лионс, Фарианс, Улфиус, Брастиас, Ектор, Кей, виночерпецът Лукан, Грифлет Син Божи, Морис де ла Рош, Гуинас де Блоа, Бриан от Дивата гора, Белиас, Морианс от Девичата крепост, Фланедриус от Крепостта на дамите, Анецианс, благороден рицар, кръщелник на крал Борс, Ладинас де ла Рус, Емераус, Каулас, кастеланът Грациан, Блоа де ла Кас и сър Колгреванс от Гор. И всички тези рицари поели напред с подпрени на бедрата копия и здраво пришпорвали конете си, за да препускат с все сила. Тогаз единайсетте крале с част от рицарите си от бързо по-бързо се втурнали насреща им с копия и в битката и двете войнства извършили чудни дела. В най-ожесточения бой влезли Артур, Бан и Борс и секли наляво и надясно, додето конете им потънали до глезените в кръв. Но единайсетте крале и рицарите им все така посрещали Артур гърди в гърди. И много се чудели на това след такава голяма сеч Бан и Борс, ала най-сетне успели да ги отблъснат отвъд една рекичка.

Дошъл тогава Мерлин, яхнал голям черен кон, и рекъл на Артур:

— Няма ли да спреш? Не ти ли стига? От някогашните шейсет хиляди сега са останали живи само петнайсет хиляди и време е да речеш „доста“. Защото Бог е разгневен, че не спираш, а още не е дошло времето да бъдат победени онези единайсет крале. И ако не сложиш край на битката, съдбата ще ти измени и враговете ти ще се умножат. Затуй оттегли се в стана си и веднага си почини. И награди рицарите си със злато и сребро, което те напълно заслужиха. Няма достатъчно драгоценни дарове за тях, защото малцината твои воини днес извършиха нечувани дела на храброст срещу най-добрите рицари на света.

— Истина е — рекли крал Бан и крал Борс.

— И така — продължил Мерлин, — оттегли се, където желаеш, защото смея да ти обещая, че в продължение на три години те не ще дръзнат да те безпокоят. А дотогава ще чуеш и други вести.

И рекъл Мерлин още на Артур:

— Тези единайсет крале имат нови грижи, за които още не подозират. Повече от четирийсет хиляди сарацини са нахлули в земите им и всичко палят и убиват. Обсадили са и крепостта Уондесборо и вършат там големи злини. Затуй не бой се от враговете си през тези три години. Също така, сър, наредете да съберат всичката плячка от това сражение и като я получите, дайте я щедро на тези двама крале Бан и Борс, за да възнаградят с нея рицарите си, и това ще накара достойните мъже от далечни страни по-драговолно да ви служат, когато сте в нужда. А вие можете, когато поискате, да възнаградите своите рицари от собствените си богатства.

— Добре ме съветваш — отвърнал Артур. — Както си намислил, така ще бъде.

Когато Бан и Борс получили плячката, те я раздали тъй щедро на рицарите си, както щедро била дадена на тях. Тогава Мерлин се сбогувал с Артур и двамата крале, за да навести своя наставник Блез[1], който живеел в Нортъмбърланд. И тъй, тръгнал той и отишъл при наставника си, който много му се зарадвал.

И Мерлин му разказал каква победа пожънали в битката Артур и двамата крале и как свършила тя, и му изредил имената на всички крале и славни рицари, участвали в нея. И тогава Блез написал историята на тази битка дума по дума, всичко както му го разказал Мерлин — как започнала и кой я започнал, също и как свършила и кой победил. И накарал Мерлин своя наставник Блез да опише всяка битка. А също го накарал да опише и всички сражения на славните рицари от Артуровия двор.

Сетне Мерлин напуснал наставника си и отишъл при крал Артур, който бил в крепостта Бедегрейн, една от крепостите в гората Шъруд[2]. И така се предрешил Мерлин, че крал Артур не го познал, тъй като бил цял увит в черни овчи кожи, с големи ботуши, с лък и стрели и наметало от груб плат и носел в ръка диви гъски. Туй било на сутринта след Сретение Господне. И крал Артур не го познал.

— Сър — рекъл Мерлин на краля, — ще ми дадете ли дар?

— Защо пък ще ти давам дар, селяко? — запитал крал Артур.

— Сър — рекъл Мерлин, — по-добре е да ми дадете в дар туй, дето не ви е в ръката, отколкото да загубите големи богатства, защото там, дето стана голямата битка, има заровено в земята богато съкровище.

— Кой ти каза това, селяко? — запитал Артур.

— Мерлин ми каза — рекъл той.

Тогава Улфиус и Брастиас го познали и се засмели.

— Сър — рекли тези двама рицари, — тоз, дето говори с вас, е Мерлин.

И тогава крал Артур много се смутил и се чудел на Мерлин, също и крал Бан и крал Борс. И шегата му развеселила всички.

Дошла по същото време и една девица, графска дъщеря — името на графа било Санам, а нейното Лионор, и тя била чудно красива девица. Пристигнала тя да отдаде почит на краля, както сторили други лордове след голямото сражение. А крал Артур силно я залюбил, също и тя него. И след като наситил желанието си с нея, тя заченала дете — името му било Бор, и след време станал храбър воин и рицар на Кръглата маса.

Тогава дошла вест, че крал Риенс от Северен Уелс е захванал тежка война срещу крал Лодегранс от Камелерд, и това разгневило крал Артур, понеже обичал Лодегранс и мразел крал Риенс, който винаги се опълчвал против него. И тъй, по нареждане на тримата крале, изпратили обратно в Бенуик много воини, защото се бояли от крал Клаудас. И Фарианс, Антемис, Грациан и Лионс Палернски предвождали тези, които се върнали да бранят земите на краля.

Бележки

[1] Блез — известен разказвач и летописец от Северен Уелс, чието име се споменава нееднократно във френските романи за Артур.

[2] Шъруд — голяма гора в Нотингамшир, където се е подвизавал легендарният Робин Худ.