Томас Малори
Смъртта на Артур (455)

Глава 24

За това колко учуден бил крал Артур от хода на турнира и как отишъл и намерил сър Ланселот

И дълго продължил така турнирът с двубои и битки чак до вечерта, тъй като всички рицари на Кръглата маса помагали на крал Артур. Ала кралят бил твърде разгневен, че рицарите му не могат да спечелят победата този ден. Тогава сър Гауейн рекъл на крал Артур:

— Чудя се къде се губят цял ден сър Борс де Ганис и другарите му от рода на сър Ланселот, тъй като днес не са с вас. Трябва да има някаква причина за това.

— Кълна се в главата си — рекъл сър Кей, — целия ден вече сър Борс се бие ей там, в дясната страна на полето, и той и сродниците му заслужиха по-голяма слава от нас.

— Може и тъй да е — рекъл сър Гауейн, — ала аз все пак се страхувам да няма тук някаква хитрост. Защото, кълна се в живота си, онзи рицар със златоткания ръкав е самият сър Ланселот — познавам го по туй как язди и по силните му удари. Другият рицар със същите цветове на доспехите е храбрият млад рицар сър Лавейн. А рицарят със зеления щит, макар и предрешен, е брат ми сър Гарет. Него никой не може да накара да се бие срещу сър Ланселот, защото той го е посветил в рицарство.

— Кълна се, племеннико — рекъл Артур, — вярвам ви. Кажете ми какво ще ме посъветвате да сторя.

— Сър — рекъл сър Гауейн, — ето какво ви съветвам: наредете тръбачите да възвестят края на турнира. Защото, ако това е наистина сър Ланселот и с него са брат ми сър Гарет и онзи храбър млад рицар сър Лавейн, вярвайте ми, ще можем да ги победим само ако хвърлим десет или дванайсет рицари срещу всеки един от тях, ала това не би ни донесло слава, а позор.

— Верни думи изрекохте — казал кралят — и наистина би било позор за нас, ако всички — толкоз много на брой — се нахвърлим връз тях, защото виждате, че тези трима са отлични рицари, и преди всичко оня рицар със златоткания ръкав.

И тъй, скоро възвестили края на турнира. И тозчас крал Артур пратил заръка на четиримата крале и на могъщия херцог и ги помолил да не пускат рицаря със златоткания ръкав да си иде, за да може крал Артур да говори с него. И без да се бави, крал Артур слязъл от бойния си кон, свалил доспехите, яхнал млад жребец и препуснал подир сър Ланселот, когото не бил изпускал от очи. И като го намерил при четиримата крале и могъщия херцог, кралят ги поканил всички на вечеря и те рекли, че на драго сърце ще приемат. И щом рицарите свалили доспехите си, крал Артур познал сър Ланселот, сър Лавейн и сър Гарет.

— Ах, сър Ланселот — рекъл крал Артур, — днес подложихте на твърде тежко изпитание мен и рицарите ми.

И тъй, отишли те всички заедно в покоите на Артур и там ги чакали богат пир и голямо веселие. А първенството на турнира било присъдено на сър Ланселот, тъй като вестителите обявили, че той повалил петдесет рицари, сър Гарет — трийсет и пет, а сър Лавейн — двайсет и четири.

После сър Ланселот разказал на краля и на кралицата как дамата ловджийка го пронизала в бедрото с дълга стрела в гората край Уиндзор и че раната била шест пръста дълбока и също толкова широка. А Артур укорил сър Гарет, защото напуснал другарите си и се бил заедно със сър Ланселот.

— Господарю мой — рекъл сър Гарет, — сър Ланселот ме е посветил в рицарство и като го видях така притиснат, реших, че е мой дълг да му помогна, защото той храбро се сражаваше срещу толкоз благородни рицари. И щом разбрах, че това е сър Ланселот от Езерото, реших, че е позор да гледам как сам се сражава с толкоз много рицари.

— Право казвате и достойно сте постъпили — рекъл крал Артур на сър Гарет, — затуй цял живот ще ви почитам и още повече ще имам вяра във вас. Достойният рицар е длъжен винаги да помогне на друг достоен рицар, когато го види в беда, защото за един достоен мъж е противно да гледа как друг достоен мъж бива опозорен. А у когото няма достойнство и който е страхливец, никога не ще прояви великодушие, ако види някого в опасност, тъй като страхливецът не знае що е милост. А добрият човек винаги прави за другия това, което би искал другият да направи в нужда за него.^[1]

После кралят устроил за крале и херцози богат пир и множество игри, развлечения и състезания във всички благородни умения. И високо бил почитан по онова време онзи, който се показвал великодушен, верен и предан на другарите си.