Томас Малори
Смъртта на Артур (235)

Глава 39

Как, след като сър Тристан, сър Паломид и сър Динадан прекарали дълго време в тъмницата, най-подир били освободени

Сега да прекъснем този разказ и да поговорим за сър Динас, който имал в замъка си една възлюбена, ала тя обичала друг рицар повече, отколкото него. И когато сър Динас излязъл на лов, дамата се спуснала от прозореца по едно платно, взела две хрътки и тръгнала с рицаря, когото любела и от когото била любена.

Като се върнал у дома сър Динас и разбрал, че възлюбената му и хрътките ги няма, ядосал се повече заради хрътките, отколкото заради дамата^[1]. Тогаз препуснал подир рицаря, който му отнел възлюбената, и го предизвикал на двубой. И сър Динас го повалил с такава сила, че при падането той си счупил крака и ръката. Като видяла това неговата дама и възлюбена, замолила сър Динас за милост и рекла, че ще го обича повече от всякога.

— Не — рекъл сър Динас, — нямам вяра на тези, що веднъж са ме измамили. Затова както си почнала, така и ще свършиш. И знай, че от днес насетне не желая да те виждат очите ми.

И сър Динас си отишъл, като взел хрътките и се прибрал обратно в замъка си.

Сега нека се върнем при сър Ланселот, който горко скърбял, че няма никакви вести за сър Тристан през цялото това време, додето той лежал в тъмницата при сър Дарас с Паломид и Динадан.

Тогава дамата Брагуейн поела обратно към Корнуол, а сър Ланселот, сър Кей и сър Гахерис се отправили да търсят сър Тристан в страната Сурлуз.

Сега ще разкажем за сър Тристан и двамата му другари и как сър Паломид всеки ден злословел и поругавал името на сър Тристан.

— Чудя се на думите ти, сър Паломид — рекъл сър Динадан, — защото, ако беше тука сър Тристан, сигурно нищо лошо не би му сторил. Дори вълкът би оставил агнето на мира, ако са затворени заедно. Затова знай, че този тук е сър Тристан. Ето, сега можеш да правиш всичко с него. Хайде да видим какво ще сториш с ръцете си.

Тогава сър Паломид се засрамил и нищо не отвърнал.

— Сър Паломид — рекъл сър Тристан, — много съм слушал за ненавистта, що таите към мен, ала готов съм да ви простя всичко, тъй като се боя от господаря на този замък, който ни държи във властта си. Защото, ако не се боях от него повече, отколкото от вас, отдавна да съм оздравял.

И тъй двамата се помирили.

Скоро след туй дошла при тях една девица и рекла:

— Ликувайте, рицари, защото животът ви е пощаден — чух го от господаря си сър Дарас.

И като чули думите й, тримата се зарадвали безмерно, защото смятали, че дните им са преброени.

Ала не след дълго сър Тристан се разболял тежко и мислел, че ще умре. И тогава сър Динадан плакал, а също и сър Паломид, и двамата много скърбили. Дошла веднъж девицата и като ги заварила в тази им скръб, отишла при сър Дарас и му казала, че могъщият рицар с черния щит скоро ще умре.

— Не бива да допусна това — рекъл сър Дарас, — защото, Боже опази, да дойдат при мен рицари с молба за подслон и аз да ги оставя да умрат в тъмницата ми. Затова доведи онзи рицар и другарите му при мен.

И тозчас занесли сър Тристан при сър Дарас и той му рекъл:

— Любезни рицарю, дълбоко ме опечали болестта ти, защото казват, че си най-благороден рицар, и това ми изглежда вярно. И трябва да знаеш, че няма да допусна някой да каже, че сър Дарас е погубил такъв благороден рицар в тъмницата си, макар и да си убил трима мои синове и с това много да си ме наскърбил. Сега ти и другарите ти можете да си идете оттук и знайте, че конете и доспехите ви са пазени добре. Пускам ви да вървите където пожелаете, при условие че ти, рицарю, ми обещаеш да бъдеш верен приятел на двамата ми живи синове и ми кажеш името си.

— Сър — отвърнал той, — името ми е Тристан Лионски и съм роден в Корнуол. Племенник съм на крал Марк. Колкото за смъртта на синовете ви, дори и да бяха най-близки мои роднини, не бих могъл да постъпя по друг начин. Ала ако ги бях убил с измама и коварство, тогава наистина щях да съм достоен да умра.

— Добре ми е известно, че всичко, що си сторил, е било по законите на рицарството — рекъл сър Дарас — и поради това няма да те убия. Ала щом си храбрият рицар сър Тристан, от сърце те моля да бъдеш верен приятел на мен и на синовете ми.

— Сър — рекъл сър Тристан, — заклевам се във вярата си, че додето съм жив, ще ви служа, защото вие постъпихте с нас като истински рицар.

И тъй, сър Тристан останал там, додето оздравял от болестта си. И когато се възстановил напълно, тримата рицари яхнали конете си, а сетне се сбогували със сър Дарас и си тръгнали от замъка. Така яздили те заедно, додето стигнали един кръстопът.

— Сега, другари мои — рекъл сър Тристан, — тук ще се разделим.

И понеже сър Динадан пръв срещнал приключение, ще започнем с него.