Томас Малори
Смъртта на Артур (197)

Глава 1

Как дошъл в двора на крал Артур един младеж и как сър Кей на присмех го нарекъл Криводрешко

Дошъл по туй време в двора на крал Артур снажен младеж в богата: одежда и помолил да бъде посветен в рицарство от краля, ала горната му дреха, макар да била от скъп златоткан плат, му седяла някак накриво.

— Как ви е името? — запитал крал Артур.

— Сър — отвърнал той, — името ми е Брюнор Черни и скоро ще разберете, че съм от издигнат род.

— Може и така да е — рекъл сенешалът сър Кей, — ала на подбив ще те наричаме Криводрешко.

— Голяма чест искаш от мен — рекъл кралят. — Ала първо искам да знам защо носиш тази скъпа дреха? Кажи ми, защото съм сигурен, че трябва да има някаква причина.

— Сър — отвърнал младежът, — имах баща, рицар благороден и храбър. Излязъл той веднъж на лов и се случило така, че легнал и заспал. Ала минал оттам един рицар, негов отколешен враг, и като видял, че спи дълбоко, насякъл го с меча си. И тогава баща ми носел тъкмо тази дреха, затова сега тя ми стои така зле, понеже още личат по нея следите от нанесените удари, както в деня, когато я намерих, ала нивга не ще позволя да пришият парчетата. И за да помия бащината си смърт, ще пося тази дреха, додето си отмъстя. И тъй като вие сте най-благородният крал на света, дойдох при вас да ме посветите в рицарство.

— Сър — рекли сър Ламорак и сър Гахерис, — добре би било да го посветите в рицарство, защото има напета снага и хубаво лице и по всичко наглежда, че ще стане достоен мъж и храбър, силен рицар. Ако си спомняте, точно такъв беше и сър Ланселот от Езерото, когато се яви за първи път в двора ви и малцина от нас знаеха отде идва, а сетне доказа, че е най-достойният рицар на света и днес прославя с делата си и носи чест на вашия двор и Кръглата маса повече от всеки друг рицар.

— Истина е — рекъл кралят, — затова, щом настоявате, още утре ще го посветя в рицарство.

Ала на другия ден ловците вдигнали в гората елен и крал Артур тръгнал с дружина свои рицари да го убие, а този младеж, когото сър Кей нарекъл Криводрешко, останал при кралица Гуиневир. И по някаква неочаквана случайност един страховит лъв, който държали в яка каменна кула, успял да се освободи и се нахвърлил върху кралицата и рицарите й. И като видяла кралицата лъва, извикала и побягнала, молейки рицарите си да я избавят. Ала само дванайсет от тях останали, другите избягали.

Тогаз Криводрешко рекъл:

Сега виждам, че не всички страхливи рицари са мъртви.

И с тез думи изтеглил меча си и се изправил пред лъва. Разтворил лъвът широко паст и свирепо се хвърлил да го разкъса, ала той го ударил в средата на главата така силно, че я разцепил на две и го повалил на земята.

Разказали тогава на кралицата, че младежът, когото сър Кей на подбив нарекъл Криводрешко, убил лъва.

Като се върнал кралят, кралицата му разправила за това приключение и той много се зарадвал и рекъл: Залагам главата си, че ще стане благороден мъж и предан рицар и винаги ще бъде верен на думата си.

И без повече да се бави, кралят го посветил в рицарство.

— А сега, сър рекъл младият рицар, — моля вас и всички рицари от вашия двор от днес нататък да ме наричате само Криводрешко и единствено Криводрешко. Щом сър Кей ми даде това име, така искам да ме наричате.

— Да бъде волята ви — отвърнал кралят.