Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Книга осемнайсета

Глава 1

За това как крал Артур и кралицата се възрадвали, че Светия граал е постигнат, и как Ланселот отново бил обзет от старата си любов[1]

 

След като завършили странстванията си за Светия граал и всички рицари, що останали живи, се събрали отново на Кръглата маса, както се разказва в книгата за Светия граал, настанала голяма радост в двора. И твърде радушно приели крал Артур и кралица Гуиневир онези, които се завърнали при тях, ала най-много се възрадвали кралят и кралицата на сър Борс и на сър Ланселот, защото те най-дълго странствали в името на Светия граал.

После, както се разказва в книгата, сър Ланселот отново започнал да навестява кралица Гуиневир и забравил обещанието си за праведен живот, което дал по време на странстванията си за Светия граал. Защото, както се казва в книгата, ако в най-скритите си помисли и чувства сър Ланселот не се стремял към кралицата, макар привидно да се стремял към Бога, никой рицар нямало да го превъзхожда в подвизите за Светия граал. Ала мислите му тайно все се връщали към кралицата и двамата се любели по-горещо отпреди и често се срещали скришом, та мнозина в двора заговорили за тях, а най-вече сър Агравейн, братът на сър Гауейн, който обичал да дава воля на езика си.

А при сър Ланселот всеки ден идвали дами и девици и често го навестявали, за да го молят да бъде техен закрилник, и за такива справедливи дела сър Ланселот винаги се отзовавал в угода на Господа наш Иисуса Христа. И доколкото можел, все гледал да страни от кралица Гуиневир, за да избегне хулите и мълвите, ала това твърде разгневило кралицата. И един ден тя извикала сър Ланселот в покоите си и му рекла:

— Сър Ланселот, виждам и чувствам, че с всеки ден любовта ти към мен охладнява, защото не търсиш с радост моето благоволение, а все гледаш да си далеч от двора и по-често, отколкото преди, се заемаш да защитиш в спорове и разпри множество благородни дами и девици.

— Ах, господарко моя — рекъл Ланселот, — за всичко туй трябва да ми простите поради много причини. Първо, защото до неотдавна странствах в името на Светия граал и благодаря на Бога за великата му милост, тъй като, макар да не бях достоен за това, в моите странствания той ми откри толкова свои чудеса, колкото не е видял никой друг грешник. И ако в най-скритите си мисли не се стремях към вашата любов, и аз щях да бъде осенен от тайнствата, що видяха синът ми Галахад, Персивал и сър Борс. И понеже, господарко моя, аз изостанах в тези подвизи, трябва да знаете, господарко моя, че не ще забравя тъй лесно високата служба, в която и аз усърдно вложих силите си.

И още, господарко моя, трябва да знаете, че мнозина в двора говорят за нашата любов и непрестанно ни дебнат, като например сър Агравейн и сър Мордред. И знайте, господарко моя, че се боя от тях по-скоро заради вас, нежели от страх за самия себе си, тъй като, ако е рекъл Бог, аз мога да избягам оттук и да се спася при нужда, додето вие ще трябва да понесете всичко, в което ще ви обвинят. И ако изпаднете в беда поради упорството и неблагоразумието си, никой не ще ви утеши и подкрепи освен мен и моите родственици.

И знайте, господарко моя, че вашата и моята дързост ще донесе и на двама ни тежък срам и люти хули, а аз не желая да ви видя опозорена. Ето, поради тази причина по-често, отколкото преди, се сражавам за честта на множество дами и девици, та да помислят хората, че няма за мен по-голяма радост и наслада в живота от тази да закрилям дами и девици.

Бележки

[1] В тази и останалите три книги на това произведение Малори проявява най-голяма свобода в използването на своите източници, прибавя епизоди, неоткрити досега на други места, изразява собственото си променено отношение към традиционните рицарски ценности и на места постига драматизъм, който е чужд на другите артуровски романи.