Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 18
Как сър Ланселот се завърнал в двора на крал Артур и как всички разправили за славните му дела и подвизи
Сега да продължим разказа за сър Ланселот от Езерото, който се завърнал преди празника Петдесетница, та и кралят, и целият двор безмерно се зарадвали на завръщането му. И когато сър Гауейн, сър Юуейн, сър Саграмор и сър Ектор де Марис видели сър Ланселот в доспехите на сър Кей, разбрали, че той е бил рицарят, що ги повалил всички с едно копие. И тогава много се смели и веселили. Сетне един подир друг взели да се връщат и рицарите, които сър Таркуин държал като затворници, и всички отдали почит и възхвала на сър Ланселот.
И когато сър Гахерис ги чул да говорят, рекъл:
— Аз видях цялото сражение от начало до край.
И разказал той на крал Артур как било всичко и че сър Таркуин бил най-силният рицар на света, ако изключим сър Ланселот. И там присъствали мнозина рицари, на брой почти шейсет, които потвърдили думите му.
После сър Кей разказал на краля как сър Ланселот го спасил, когато щели да го убият.
— И той накара рицарите да се признаят за победени от мен, а не от него.
И тримата рицари били там и потвърдили думите му.
— И кълна се в Иисуса Христа — рекъл сър Кей, — понеже сър Ланселот взе моите доспехи и ми остави своите, аз пътувах дотук съвсем необезпокояван и никой не пожела да се бие с мен.
Скоро след това дошли и тримата рицари, които се сражавали със сър Ланселот при дългия мост. И те също се предали като пленници на сър Кей, ала той отрекъл да ги е виждал и казал, че никога не се е бил с тях.
— Ала ще ви успокоя — рекъл сър Кей, — защото ей там стои сър Ланселот, който ви победи.
И като разбрали това, те се зарадвали.
И сетне дошъл сър Мелиот де Логрис и разказал на краля как сър Ланселот го спасил от смърт.
И тъй станали известни всичките му дела, а също и как четирите кралици магьосници го пленили и как бил спасен от дъщерята на крал Багдемагус. Узнали в двора и за бойните подвизи на сър Ланселот в битката между двамата крале, а именно между краля на Северна Галия и крал Багдемагус, защото сър Гахалантин разкрил цялата истина, а също сър Мадор де ла Порт и сър Мордред, които участвали в същия турнир.
Дошла после дамата, която видяла как сър Ланселот ранил Белеус при шатъра. И по молба на сър Ланселот сър Белеус бил посветен за рицар на Кръглата маса.
И тъй, в онези дни сър Ланселот се прославил като най-достойния рицар на света и бил почитан от всички — от краля до последния селяк.