Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Как сър Ланселот се завърнал в двора на крал Артур и как всички разправили за славните му дела и подвизи

Сега да продължим разказа за сър Ланселот от Езерото, който се завърнал преди празника Петдесетница, та и кралят, и целият двор безмерно се зарадвали на завръщането му. И когато сър Гауейн, сър Юуейн, сър Саграмор и сър Ектор де Марис видели сър Ланселот в доспехите на сър Кей, разбрали, че той е бил рицарят, що ги повалил всички с едно копие. И тогава много се смели и веселили. Сетне един подир друг взели да се връщат и рицарите, които сър Таркуин държал като затворници, и всички отдали почит и възхвала на сър Ланселот.

И когато сър Гахерис ги чул да говорят, рекъл:

— Аз видях цялото сражение от начало до край.

И разказал той на крал Артур как било всичко и че сър Таркуин бил най-силният рицар на света, ако изключим сър Ланселот. И там присъствали мнозина рицари, на брой почти шейсет, които потвърдили думите му.

После сър Кей разказал на краля как сър Ланселот го спасил, когато щели да го убият.

— И той накара рицарите да се признаят за победени от мен, а не от него.

И тримата рицари били там и потвърдили думите му.

— И кълна се в Иисуса Христа — рекъл сър Кей, — понеже сър Ланселот взе моите доспехи и ми остави своите, аз пътувах дотук съвсем необезпокояван и никой не пожела да се бие с мен.

Скоро след това дошли и тримата рицари, които се сражавали със сър Ланселот при дългия мост. И те също се предали като пленници на сър Кей, ала той отрекъл да ги е виждал и казал, че никога не се е бил с тях.

— Ала ще ви успокоя — рекъл сър Кей, — защото ей там стои сър Ланселот, който ви победи.

И като разбрали това, те се зарадвали.

И сетне дошъл сър Мелиот де Логрис и разказал на краля как сър Ланселот го спасил от смърт.

И тъй станали известни всичките му дела, а също и как четирите кралици магьосници го пленили и как бил спасен от дъщерята на крал Багдемагус. Узнали в двора и за бойните подвизи на сър Ланселот в битката между двамата крале, а именно между краля на Северна Галия и крал Багдемагус, защото сър Гахалантин разкрил цялата истина, а също сър Мадор де ла Порт и сър Мордред, които участвали в същия турнир.

Дошла после дамата, която видяла как сър Ланселот ранил Белеус при шатъра. И по молба на сър Ланселот сър Белеус бил посветен за рицар на Кръглата маса.

И тъй, в онези дни сър Ланселот се прославил като най-достойния рицар на света и бил почитан от всички — от краля до последния селяк.

Тук свършва славният разказ за сър Ланселот от Езерото, който чухте в VI книга, и започва разказът за сър Гарет от Оркни, когото сър Кей нарекъл Бомен, и това е Книга седма.