Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 6
Как Соломон, посъветван от жена си, взел меча на Давид, и за други чудни неща
„Запомни туй, що ти рекох, защото чрез него разсеях съмненията ти.“
Тогава Соломон се възрадвал, че от неговия род ще излезе такъв славен мъж, и дълго се чудил и разсъждавал кой ли ще е той и какво ще бъде неговото име. А жена му видяла, че е замислен, и решила някой ден да узнае защо. И тъй, изчакала тя сгоден случай и го запитала за какво мисли, а той й разказал всичко, що му открил гласът. „Щом е тъй — рекла тя, — ще заръчам да построят кораб от най-хубавото и най-здравото дърво, каквото има на света.“
И Соломон проводил пратеници да повикат най-изкусните дърводелци в земите му. И когато те построили кораба, тя рекла на Соломон: „Сър, след като този рицар трябва да надминава по достойнство всички рицари, що са живели преди него и ще се родят след него, ето какво ще ви кажа: идете в Храма Господен, дето се пази мечът на баща ви, цар Давид, най-чутовният и най-острият меч, що някога е държала рицарска десница. Вземете го, снемете му дръжката, а после сложете друга от скъпоценни камъни, изработени тъй изкусно, та всички да мислят, че е едно цяло. Сетне направете чудна и дивна обковка от кост, та никой да не знае от какво е, и най-чудна ножница. И след като сторите това, аз ще заръчам да направят ремък за меча по мой вкус.“
Послушал цар Соломон съвета й, та заповядал да направят и кораба, и всичко останало. И когато корабът бил готов да отплава в морето, дамата заръчала да приготвят разкошно и голямо ложе, седнала върху коприненото покривало в горната му част и сложила меча в долния край. Ала ремъкът на меча бил от коноп и това разсърдило царя.
„Сър — рекла тя, — трябва да знаете, че няма в палатите ни нищо, достойно да държи този славен меч. И една девица ще доведе трима рицари при него, ала не знам нито кога, нито къде ще стане това.“
После заръчала да покрият целия кораб с копринен плат, та да не прогние при никакво време, а подир туй отишла при един дърводелец и го завела до дървото, под което бил убит Авел, и му рекла: „Вземи от това дърво клонка, колкото да ми направиш едно вретено.“ — „Ах, господарко — рекъл той, — това дърво е посадено от нашата прародителка.“ — „Стори каквото ти казвам — рекла тя, — инак ще загинеш“.
Ала щом посегнал да отреже клонка, от дървото избили капки кръв и дърводелецът искал да избяга, но тя не му позволила. И тъй, отрязал той дърво колкото за едно вретено. Сетне дамата го накарала да вземе също толкова от зеленото дърво и от бялото дърво. И когато тези три вретена били готови, наредила да ги прикрепят на балдахина над леглото.
Като видял това, Соломон рекъл на жена си: „Чудни неща извърши ти и никой на света освен самия Господ-Бог не би могъл да се досети с каква цел е направено всичко туй. Дори и ти, макар сама да го сътвори, не знаеш какъв е смисълът му.“ — „Почакайте — рекла тя — и ще узнаете всичко по-скоро, отколкото предполагате.“
А сега ще чуете чуден разказ за цар Соломон и жена му.