Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 17
Как сър Ланселот сложил доспехите си, за да види може ли да носи оръжие, и как раните му се отворили отново
Тогава сър Борс казал на сър Ланселот, че край Уинчестър се устройва голям турнир с много рицари между крал Артур и краля на Северен Уелс на празника Всех святих.
— Наистина ли? — рекъл сър Ланселот. — Щом е тъй, останете при мен още малко, додето раните ми зараснат съвсем, защото вече се чувствам здрав и силен.
— Слава тебе, Господи — рекъл сър Борс.
И те прекарали там заедно още около месец и през цялото туй време девицата Елейн денем и нощем се грижела за сър Ланселот с кротост и смирение, каквито нито мъж е виждал от съпругата си, нито баща от дъщеря си. И това твърде се правело на сър Борс.
Най-подир един ден сър Ланселот, сър Борс и сър Лавейн решили да пратят отшелника за лековити билки в гората, а сър Ланселот заръчал на хубавата Елейн да събере билки, та да му направи отвара от тях. И в туй време сър Ланселот накарал сър Лавейн да му сложи доспехите и да го въоръжи с всичко останало, защото искал да опита ще може ли да носи броня и копие въпреки раните си.
И като възседнал той коня, опънал му здраво юздите, ала конят бил твърде буен и пълен със сили, понеже цял месец стоял вързан. После сър Ланселот затъкнал копие и пришпорил коня, а той препуснал като луд. Тогава ездачът, най-изкусният на света, силно дръпнал юздите да го възпре и се напънал да удържи копието. И тъй могъщо и твърдо се напрегнал сър Ланселот в това усилие да овладее коня, че старата му рака се отворила и надълбоко, и нашироко и кръвта рукнала като река, та той премалял и едва се удържал на седлото. И тогава сър Ланселот викнал:
— Ах, сър Борс и сър Лавейн, помогнете ми или ще загина.
И с тези думи рухнал на земята. А сър Борс и сър Лавейн се втурнали към него с горестни викове. Ала случило се, че девицата Елейн чула вайканията им и отишла при тях. И като видяла сър Ланселот да лежи на земята в доспехи, заплакала и заридала, сякаш щяла да обезумее, а сетне го целунала и се помъчила да го свести. После укорила брат си и сър Борс и ги нарекла коварни подлеци, задето му позволили да стане от постелята, и викала още, че тях смята отговорни за смъртта му.
Дошъл тогава благочестивият отшелник сър Бодуин Бретонски и като видял каква участ е сполетяла сър Ланселот, не изрекъл много думи, ала бил твърде разгневен. После казал:
— Помогнете ми да го занесем вътре.
И те го вдигнали и го занесли в дома на отшелника, свалили доспехите му и го положили в постелята. Ала кръвта все тъй течала обилно от раната и той не помръдвал ни ръка, ни крак. Тогава отшелникът пъхнал нещо в носа му и налял малко вода в устата му и не след дълго сър Ланселот дошъл на себе си. Сетне отшелникът спрял кръвта и когато видял, че сър Ланселот вече има сили да говори, попитал го защо излага живота си на такава опасност.
— Сър — рекъл сър Ланселот, — защото мислех, че съм вече здрав и защото сър Борс ми каза, че на празника Всех святих се устройва голям турнир между крал Артур и краля на Северен Уелс, и аз реших да опитам ще мога ли да ида, или не.
— Ах, сър Ланселот — рекъл отшелникът, — вашата смелост и мъжество няма да ви оставят до последния ви ден, ала сега чуйте съвета ми: нека сър Борс да си иде оттук и да се сражава на този турнир според силите си. И с божията милост, когато свърши турнирът, и вие, сър Борс, се върнете тук, сър Ланселот ще бъде отново здрав както преди, ако следва моите съвети.