Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Как сър Тристан споделил ложето на дамата и как съпругът й се сражавал със сър Тристан

И тъй, посрещнала го тя мило и двамата се прегърнали. После дамата заръчала да се погрижат добре за коня му, а доспехите му свалила сама. Сетне те бързо се навечеряли и си легнали много радостни и щастливи. Ала поради страстта си сър Тристан не се сетил за прясната рана, която крал Марк му нанесъл. И тъй, окървавил той горната и долната постеля, възглавието и завивката.

И не след дълго дошла една прислужница и предупредила дамата, че господарят й е наблизо, на хвърлей стрела разстояние. Тогава тя накарала сър Тристан да стане и той се въоръжил, яхнал коня и си тръгнал. В туй време се върнал господарят й Сегуарид и като видял леглото разхвърляно, доближил се и на светлината на свещта видял, че в него е лежал ранен рицар.

— О, коварна изменнице — рекъл той, — защо ми изневери?

И като изтеглил меча си, казал:

— Ако не ми откриеш кой е лежал тук, на мига ще умреш.

— Ах, милост, господарю мой — викнала дамата и вдигнала ръце. — Не ме убивай и ще ти кажа кой лежа тук.

— Казвай веднага — рекъл Сегуарид, — искам да чуя истината.

И тя ужасена му рекла:

— Сър Тристан беше при мен, ала като идвал насам, го ранили тежко.

— Ах, коварна изменнице — викнал Сегуарид, — къде е той сега?

— Сър — отговорила тя, — той се въоръжи, яхна коня и едва ли е на повече от половин миля оттук.

— Това е добре — рекъл Сегуарид.

Сетне бързо се въоръжил, яхнал коня си и препуснал подир сър Тристан, който се бил отправил към Тинтагил. И не след дълго настигнал сър Тристан и викнал:

— Обърни се, коварни рицарю изменнико!

Тогава сър Тристан се извърнал към него. И тутакси Сегуарид връхлетял срещу сър Тристан и го ударил с копието си с такава сила, че то се разтрошило на парчета. Сетне изтеглил меча си и не веднъж и дваж го стоварил върху сър Тристан.

— Благородни рицарю — рекъл сър Тристан, — съветвам ви да не ме удряте повече, макар че поради злото, що съм ви сторил, ще търпя доколкото мога.

— Не — рекъл Сегуарид, — това няма да го бъде — или ти ще умреш, или аз.

Тогава сър Тристан изтеглил меча, пришпорил яростно коня си срещу него и посякъл сър Сегуарид през кръста, та той паднал на земята в несвяст.

И тъй, сър Тристан го оставил да лежи там и продължил пътя си. И като стигнал в Тинтагил, прибрал се в покоите си скришом, понеже не искал да се разбере, че е ранен. А хората на сър Сегуарид тръгнали подир господаря си и скоро го намерили тежко ранен насред полето. Тогава го занесли у дома върху щита му и там той лежал дълго, додето оздравее, ала най-сетне се оправил.

И крал Марк също не искал да се разбере, че сър Тристан и той са се сражавали през тази нощ. А колкото до сър Тристан, той дори не подозирал, че се е бил с крал Марк. И рицарите от свитата на крал Марк често ходели при сър Тристан да го утешават, додето лежал болен в постелята си. Ала от този ден насетне през целия си живот крал Марк не обичал сър Тристан и макар да си говорели най-любезно, никак не се обичали.

И тъй, изминали много дни и седмици и всичко било забравено и простено, понеже сър Сегуарид не дръзвал да се сражава със сър Тристан поради чудната му храброст, а също и поради това, че бил племенник на крал Марк. И затуй не сторил нищо — защото, който е оскърбен тайно, не желае да бъде опозорен и открито.