Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 14
Как сър Тристан споделил ложето на дамата и как съпругът й се сражавал със сър Тристан
И тъй, посрещнала го тя мило и двамата се прегърнали. После дамата заръчала да се погрижат добре за коня му, а доспехите му свалила сама. Сетне те бързо се навечеряли и си легнали много радостни и щастливи. Ала поради страстта си сър Тристан не се сетил за прясната рана, която крал Марк му нанесъл. И тъй, окървавил той горната и долната постеля, възглавието и завивката.
И не след дълго дошла една прислужница и предупредила дамата, че господарят й е наблизо, на хвърлей стрела разстояние. Тогава тя накарала сър Тристан да стане и той се въоръжил, яхнал коня и си тръгнал. В туй време се върнал господарят й Сегуарид и като видял леглото разхвърляно, доближил се и на светлината на свещта видял, че в него е лежал ранен рицар.
— О, коварна изменнице — рекъл той, — защо ми изневери?
И като изтеглил меча си, казал:
— Ако не ми откриеш кой е лежал тук, на мига ще умреш.
— Ах, милост, господарю мой — викнала дамата и вдигнала ръце. — Не ме убивай и ще ти кажа кой лежа тук.
— Казвай веднага — рекъл Сегуарид, — искам да чуя истината.
И тя ужасена му рекла:
— Сър Тристан беше при мен, ала като идвал насам, го ранили тежко.
— Ах, коварна изменнице — викнал Сегуарид, — къде е той сега?
— Сър — отговорила тя, — той се въоръжи, яхна коня и едва ли е на повече от половин миля оттук.
— Това е добре — рекъл Сегуарид.
Сетне бързо се въоръжил, яхнал коня си и препуснал подир сър Тристан, който се бил отправил към Тинтагил. И не след дълго настигнал сър Тристан и викнал:
— Обърни се, коварни рицарю изменнико!
Тогава сър Тристан се извърнал към него. И тутакси Сегуарид връхлетял срещу сър Тристан и го ударил с копието си с такава сила, че то се разтрошило на парчета. Сетне изтеглил меча си и не веднъж и дваж го стоварил върху сър Тристан.
— Благородни рицарю — рекъл сър Тристан, — съветвам ви да не ме удряте повече, макар че поради злото, що съм ви сторил, ще търпя доколкото мога.
— Не — рекъл Сегуарид, — това няма да го бъде — или ти ще умреш, или аз.
Тогава сър Тристан изтеглил меча, пришпорил яростно коня си срещу него и посякъл сър Сегуарид през кръста, та той паднал на земята в несвяст.
И тъй, сър Тристан го оставил да лежи там и продължил пътя си. И като стигнал в Тинтагил, прибрал се в покоите си скришом, понеже не искал да се разбере, че е ранен. А хората на сър Сегуарид тръгнали подир господаря си и скоро го намерили тежко ранен насред полето. Тогава го занесли у дома върху щита му и там той лежал дълго, додето оздравее, ала най-сетне се оправил.
И крал Марк също не искал да се разбере, че сър Тристан и той са се сражавали през тази нощ. А колкото до сър Тристан, той дори не подозирал, че се е бил с крал Марк. И рицарите от свитата на крал Марк често ходели при сър Тристан да го утешават, додето лежал болен в постелята си. Ала от този ден насетне през целия си живот крал Марк не обичал сър Тристан и макар да си говорели най-любезно, никак не се обичали.
И тъй, изминали много дни и седмици и всичко било забравено и простено, понеже сър Сегуарид не дръзвал да се сражава със сър Тристан поради чудната му храброст, а също и поради това, че бил племенник на крал Марк. И затуй не сторил нищо — защото, който е оскърбен тайно, не желае да бъде опозорен и открито.