Томас Малори
Смъртта на Артур (304)

Глава 65

Как сър Тристан и сър Паломид срещнали Брюнис Безмилостни и как сър Тристан и Хубавата Изолда поели към Лоназеп

Подир туй сър Тристан поканил сър Паломид да иде с него на езда и двамата препускали из полята и горите, а накрая решили да спрат за почивка в гората. Яздили те, колкото яздили и ето че стигнали до един бистър извор. Тогава видели да идва насреща им въоръжен рицар и си разменили поздрави. После този рицар запитал сър Тристан кои са рицарите, дето са се подслонили във Веселата стража.

— Не знам кои са — рекъл сър Тристан.

— А вие самите какви сте? — запитал рицарят. — Струва ми се, че не сте странстващи рицари, тъй като ходите без доспехи.

— Все едно дали сме рицари, или не, но не ще ти кажем имената си.

— Не щеш да ми кажеш името ви, а? — рекъл този рицар. — Тогава отбранявай се, защото ще те убия.

И тозчас грабнал копие в ръка и искал да прониже сър Тристан.

Видял това сър Паломид и ударил коня му напряко в хълбока, та конят и ездачът паднали наземи. И тогаз сър Паломид слязъл и изтеглил меч да го убие.

— Пощадете го — рекъл сър Тристан — и не го убивайте, защото този рицар е твърде глупав и е срамота да го убива човек. Ала вземете му копието, а сетне го оставете да яхне коня си и да върви където ще.

И тъй, рицарят се изправил и стенейки от болка, възседнал коня си. После се обърнал към сър Тристан и сър Паломид и ги помолил да му кажат кои са.

— Трябва да знаеш — отвърнал сър Тристан, — че моето име е сър Тристан Лионски, а този рицар се казва сър Паломид.

И като разбрал кои са, рицарят пришпорил коня, за да не го питат как се казва, и препуснал презглава. И ето че скоро пристигнал при тях един рицар с щит на сини черти, който яздел в галоп. Името му било Епиногрус.

— Накъде препускате? — запитал сър Тристан.

— Любезни господари мои, знайте, че преследвам най-коварния рицар на света. Затова кажете ми дали сте го видели — той носи щит, покрит с червено.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — един такъв рицар си тръгна оттук преди по-малко от четвърт час. Моля ви, кажете ни името му.

— Уви! — рекъл Епиногрус. — Защо го оставихте да избяга? Той е най-заклет враг на всички странстващи рицари и името му е Брюнис Безмилостни.

— Ах, какъв позор! — рекъл сър Паломид. — Горко ми, че допуснах да се изплъзне от ръцете ми, защото той е най-омразният ми рицар на света.

И всички те много се каели за това. После Епиногрус продължил преследването.

Тогава сър Тристан и тримата другари поели назад към Веселата стража и сър Тристан накарал сър Паломид да му разправи за сражението си и какво се случило в Червения град, което вие вече чухте.

— Истина ви казвам — рекъл сър Тристан, — твърде се радвам, че сте излезли с чест от тази битка и сте победили достойно. А сега знайте, че утре трябва да потеглим на път.

И той обмислил как да стане всичко и решил да вдигне два шатъра близо до извора край замъка Лоназеп за кралицата Хубавата Изолда.

— Добре ще сторите — рекъл сър Динадан.

Ала като чул за намерението му сър Паломид, сърцето му се изпълнило с болка. Въпреки това не казал нищо.

И когато стигнали във Веселата стража, сър Паломид не искал да влезе в замъка, ала сър Тристан го хванал за ръка и го въвел вътре. И щом сър Паломид видял Хубавата Изолда, сърцето му се свило от мъка и не могъл да продума ни дума. Тогава всички отишли да се хранят, ала Паломид не сложил хапка в уста въпреки оказаното му голямо гостоприемство.

И тъй, на сутринта те се приготвили да вървят в Лоназеп. И сър Тристан бил придружен от трима оръженосци, а Хубавата Изолда — от три дами, и всички те ведно с кралицата били разкошно облечени. И нямало с тях никой друг освен слугите, които носели щитовете и копията им. И така потеглили.

И случило се, че както яздели, видели да се задава насреща им група рицари. Бил рицарят Галиходин и двайсет други рицари.

— Любезни другари — рекъл Галиходин, — ей там идат четирима рицари и една богата и красива дама. Твърдо съм решил да им отнема дамата.

— Не е много умно измислено — рекъл един от хората на Галиходин. — Най-добре изпратете някого при тях и узнайте какво ще кажат те.

Така и сторили. Отишъл един оръженосец при сър Тристан и го запитал желаят ли да се сражават за дамата, или ще я дадат без бой.

— Не ще допусна това — рекъл сър Тристан. — Кажи на господаря си да дойде да се сражава с нас, макар да има много повече рицари, и ако ни срази, нека я отведе.

— Сър — рекъл Паломид, — благоволете да ми разрешите аз да изляза насреща им и да се сражавам с тях.

— Съгласен съм, щом желаете — рекъл сър Тристан. — А ти, оръженосецо, иди и кажи на господаря си Галиходин, че този рицар ще се сражава с него и другарите му.