Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Как лейди Елейн познала сър Ланселот, как го отнесли в богати покои и как бил изцелен от Светия граал

А крал Пелес имал племенник на име Кастор, който пожелал кралят да го посвети в рицарство. И по негова молба кралят извършил посвещаването на празника Сретение Господне, а след посвещаването сър Кастор дарил присъстващите със скъпи одежди. После заръчал да доведат безумеца, а това бил сър Ланселот, и щом той дошъл, сър Кастор го дарил с ален плащ и всичко останало. И когато сър Ланселот се явил, облечен като рицар, нямало по-напет и по-снажен мъж от него в двора.

И след известно време сър Ланселот отишъл в градината, легнал край един извор и заспал. Ала случило се, че подиробед лейди Елейн излязла със свитата си в градината, за да се поразвлече. И както се разхождали те насам-натам, една дама съгледала красивия рицар, заспал край извора, и казала на лейди Елейн.

— Тихо — рекла лейди Елейн, — ни дума повече и да вървим.

И тогава дамата завела Елейн там, дето лежал той. И щом го видяла, тя си спомнила лицето му и познала, че това е сър Ланселот. И в миг тъй горко заридала, че рухнала на земята. И след като дълго плакала, извикала дамите от свитата си и им казала, че й прилошало. И тозчас напуснала градината, отишла при баща си, отвела го настрана и му рекла:

— О, татко, сега имам нужда от твоята помощ и ако не ми помогнеш, не ще видя щастлив ден от днес насетне.

— Какво има, дъще? — запитал крал Пелес.

— Сър — рекла тя, — ето какво: отидох в градината да се разведря и там край един извор намерих заспал сър Ланселот от Езерото.

— Не мога да повярвам — рекъл крал Пелес.

— Сър — рекла тя, — наистина е той и струва ми се, че не е с ума си.

— Тогава почакай — рекъл кралят — и остави всичко на мен.

И тозчас кралят повикал най-доверените си хора — четирима рицари — и дъщеря си Елейн. И като стигнали при извора и видели сър Ланселот, дамата Бризен веднага го познала.

— Сър — рекла тя, — трябва да внимаваме, защото този рицар не е с ума си, и ако го събудим изведнъж, не знаем какво може да стори. Ала вие почакайте, аз ще му направя такава магия, че цял час няма да се събуди.

И направила магията.

И тъй, без да се бави, кралят наредил всички да се приберат в покоите си и никой да не се мярка там, дето ще мине той. Сетне четиримата мъже и дамите вдигнали сър Ланселот на ръце и го отнесли в една кула, дето бил Светия граал, и положили сър Ланселот на свещения съсъд. Дошъл тогава един свят човек, отмахнал покривалото и благодарение на чудотворната сила на свещения съсъд сър Ланселот бил изцелен. И като се събудил, започнал да стене, да пъшка и да се оплаква, че всичко го боли.